Панчо Владигеров

За твореца

КОМПОЗИТОР В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА


Композиторът, пианистът, учителят Панчо Владигеров е най-представителната фигура в българската музикална култура от поколението композитори, които черпят идеи от българския фолклор. Специалистите ги определят като българските класици.
Той е написал над 70 опуса. Едва ли може да се предположи , че зад тези 20 000 калиграфски изписани нотни листа е човек с огнен темперамент. Музиката му трябва да се чуе, личността му трябва да присъства, за да се усети. За да предадат впечатленията си от незабравимия учител, учениците му днес разказват афоризмите му, имитират интонацията му, изговора на “р”-то, динамиката на речта му, която се разстила в пространството и градира от пианисимо до фортисимо. Владигеров става легенда още приживе. Между онези, които го познават съществува неписаното правило "Така го е направил Панчо - значи е вярно”. Учителят Владигеров никога не е обяснявал прекалено много и прекалено дълго. Просто е свирил. Всеки сам e трябвало да стигне до обяснението. Така е запазвал усещането за тайнственост в музиката. Тя е най-верният и най-близкият до него език. Езикът, на който той се изразява най-добре.
Като композитор той има щастлива съдба. Почти всичките му произведения прозвучават още докато е бил жив. Пише музика от 11 годишен. Работи всеки ден, до края си...За него това е естествена потребност. Оставя на бюрото си незавършена творба. В болницата, в последните си часове отказва животоспасяваща лекарска интервенция.. Мисълта как ще пише и ще свири след това, не му дава покой.
Той е композитор в истинския смисъл на думата или както казва поетът Лилиев умее да - "превръща всичко до което се допре в музика"..
В море от музика е потопен Владигеров още от най-ранната си детска възраст. Свирила е на пиано майка му д-р Елиза Пастернак, свирил е на цигулка дядо му Леон, иначе по професия математик. Леля му - сестрата на Елиза е пианистка, завършила във Виена, цигулар е и брат му близнак - Любен. На 6 годишна възраст малкият Панчо може да пише ноти, а все още не знае да пише букви и думи. А и кой език да избере - около него се говори едновременно на немски, руски и български.... Майка му д-р Елиза Пастернак е еврейка, родена в Одеса . Немският - е езикът на Гувернантката красивата Мария Льовенберг. На Български се говори в Шумен - градът на детството му, и най-важното на български говори баща му Харалан Владигеров - юрист . Като възрастен Владигеров съчетава думи от различни езици в изреченията си по особен Владигеровски начин. В музиката това преплитане на българското с европейската лексика и професионализъм е характерна особеност на стила му.
И по-късно Владигеров разговаря със света преди всичко с музика. Продължава да е заобиколен от музиканти. Пианистка е първата му жена Катя Жекова - дъщеря на учителката му по пиано, пианистка е втората му съпруга Елка Владигерова - вече негова ученичка. Музикант е синът му Александър Владигеров, музиканти са и четирите му внука.
Маестрото създава композитори и изпълнители, които са значима част от българската ни музикална култура - Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Васил Казанджиев, Милчо Левиев, Пенчо Стоянов, Красимир Кюркчийски, Милко Коларов, Георги Костов, Юлия Ценова, Александър Йосифов, пианистите Алексис Вайсенберг, Николай Евров, Антон Диков, Иван Дреников, Красимир Гатев. Всички те са различни в своите търсения, но са белязани от Владигеровското – от високия професионализъм.
Маестрото – бележи всичко до което се докосне, но и той е белязан. Сякаш няма нищо случайно в биографията му. И той го е съзнавал. Знаел е, че има една мисия и това е България , но България не сама за себе си, провинциална и изостанала, а България в света като самобитна, равностойна част от него...
Имал е много възможности да стане гражданин на света, но той е предпочел да си остае българин .Само някои факти.
Родния му град е Цюрих. Родителите му са европейски възпитаници с връзки и познанства в Европа, самият той учи, живее и работи повече от 20 години в Германия и контактува със световния елит там. Жъне успехи на най-големите европейски музикални сцени.
Случайнно, попада в жилището на Шуман щрасе където се помещава и световноизвестния по това време в Берлин Дойчес театър на Макс Райнхард- най напредничавато средище в Германия по това време. Макс Райнхард чува свиренето на младия композитор и му предлага да стане музикален сътрудник в театъра.
Сътрудничеството с Райнхард го среща и със Стефан Цвайг, Хуго фон Хофманстал, Артур Шницлер, Рихард Щраус .
Получава договор с издателството Универсал едисион. Издават се неговите първи творби сред които е рапсодия “Вардар”, и така те имат възможност да станат достояние на целия свят.
През 20-те години на миналия век “Вардар”звучи в Карнеги хол. Концертът му за цигулка е изпълнен на Залцбургския фестивал- първо и единствено участие на българска творба там.
Известната по това време фирма Дойчес грамофон записва 16 плочи с негови творби. Музиката му вече се разпространява навсякъде.. Чува я самият Айнщайн, който в лична среща с Владигеров изразява своите адмирации. През този период са познанствата с Рахманинов, Бруно Валтер, Херберт фон Караян....
И още нещо съвсем конкретно. През 1932г. Макс Райнхард - евреин, преследван от нацистите в Германия, предлага на Владигеров да го последва в Швейцария и САЩ. Владигеров отказва с ясното съзнание, че е нужен в България и се връща в родината си.
Зашеметяващо развитие, уникални възможности за световна кариера. И един парадокс. В чужбина той създава пропитите с народностен, светъл, химнов дух творби - “Вардар”, Българска сюита, Вариации на тема “Горда Стара планина” – песента станала по-късно национален химн. България за него е идеал, светъл остров, към който той се връща в музиката си по време на живота си в Германия.
Рядко се среща такъв човек, който още в най-ранните си години да осъзнава предназначението си и да го следва изключително последователно. Той е знаел, че ще стане композитор и е знаел, че ще бъде нужен. Когато започва да пише музика, му купуват голяма нотна тетрадка с твърди черни корици, на която той изписва с разкривен детски почерк НОТЕН АЛБУМ ПО КОМПОЗИЦИИ НА ПАНЧО Х. Д-р ВЛАДИГЕРОВ 27.II.1911г. Слага печат изработен от него, като собственоръчно издълбава в гума инициалите си. От тук нататък той бележи всеки свой опус, посвещава го на роднини, приятели, учители, ученици... Винаги старателно изписва нотите в петолинието с молив и мастило, защото композирането не е само израз, емоция и споделена мисъл, а занаят, който изисква усърдие и дисциплина. Номерира и съхранява всеки нотен лист, всеки свой предмет и документ с мисълта, че той ще остане, че трябва да се съхрани. Днес в Къщата музей може да се види неговият уникален архив, който има свой код и послания. И благодарение на него ние разбираме, как големият композитор е участвал във всички по-важни събития в българската култура и ги е белязал по своя неповторим Владигеровски начин.

Светлана Авдала