Четвъртият концерт от поредицата „По Владигеровски“, с участието на българския пианист с международна кариера Иво Върбанов, ще се проведе на 24-ти септември от 19 ч. в Балната зала на Националната художествена галерия и ще представи произведения от късните опуси на Панчо Владигеров. Събитието гостува на МФ „Софийски музикални седмици“.
ИВО ВЪРБАНОВ е водеща фигура в българската музика и култура у нас и в чужбина.
След принудителна пауза в концертната си дейност между 2009 и 2012 г. поради заболяване, той се завръща на лондонската сцена с впечатляващи изяви в „Royal Festival Hall“ с Кралския филхармоничен оркестър, в „Kings Place“ в рамките на сезона „Brahms Unwrapped“ и в „Cadogan Hall“.
Иво е носител на наградата „Иван Вазов“ за популяризиране на българската култура в чужбина, а през 2011 г. получава наградата „Сребърен лъв“ от Министерството на външните работи. През 2019 г. става асоцииран член на Кралската музикална академия в Лондон. Неговите изпълнения са излъчвани по Българското национално радио, BBC Radio, RAI 3, France Musique, Radio Toscana Classica, Classic FM+, канадски радиостанции, Испанското национално радио, Словашкото национално радио, Българската национална телевизия, bTV и TV Bulgaria.|
През 2017 г. Hyperion Records издава запис на Концерт за пиано и оркестър и Балада № 2 от Димитър Ненов с Кралския шотландски национален оркестър под диригентството на маестро Емил Табаков. Записът получава широк международен отзвук и средна оценка от 4.5/5 звезди от музикалната критика. До момента Иво е направил тринадесет комерсиални записа за Hyperion Records, Gega New, БНР, Lorelt Records, ICSM Records (лейбъла, който основава със съпругата си, пианистката Фиамета Тарли) и Orchid Classics. За 2026 г. са планирани три нови записа с творби на Брамс и Владигеров.
Неговите изяви включват концерти за пиано и оркестър, рецитали и камерна музика в повече от двадесет страни на три континента. Сред акцентите в кариерата му са многократните концерти в Лондон – в „Royal Festival Hall“, „Wigmore Hall“, „Kings Place“, „Cadogan Hall“ и „St John’s, Smith Square“. Други участия във Великобритания включват „Royal Concert Hall“ в Глазгоу, „Freeman Concert Hall“ в Манчестър, „St George’s“ в Бристол и „West Road Concert Hall“ в Кеймбридж. В чужбина е свирил в „Carnegie Recital Hall“ в Ню Йорк, в зала „България“ в София и във Филхармоничната зала в Санкт Петербург.
Иво е свирил като солист с едни от най-добрите оркестри в света, сред които: Кралския филхармоничен оркестър, Кралския шотландски национален оркестър, Английския камерен оркестър, Филхармонията на Турку, Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, „Софийски солисти“, Държавния симфоничен оркестър на Санкт Петербург, Симфоничния оркестър на Тиендзин, Филхармоничния оркестър на Минас Жерайс и Филхармоничния оркестър на Гданск, под диригентството на изтъкнати диригенти като Лейф Сегерстам, Емил Табаков, Му Хай Тан, Александър Канторов, Станислав Ушев, Масимилиано Калди, Миколай Джадура, Йордан Дафов, Мартин Георгиев и Жак Коен.
Неговите последни камерни изяви включват концерти със съпругата му Фиамета Тарли и Константин Лифшиц (две пиана, четири ръце), цигуларя Офер Фалк, виолистката Йитка Хоспрова, виолончелистите Ласло Феньо, Сели Тойвио, Йозеф Луптак и Хилел Цори, квартет „Алегри“ и валдхорнистката Таня Нисонен. Иво е участвал на множество международни фестивали, сред които „Музикални седмици в София“, „Cervo Summer Festival“, „Охридско лято“, „Chopin Marienbad Festival“, „Аполония“, „Carniarmonie Festival“ и „Lodz Contemporary Music Festival“.
Иво Върбанов започва да свири на пиано на шестгодишна възраст в родния си град Плевен при Елеонора Карамишева. Няколко години по-късно учи с Рикардо Бертадзоло и известната унгарска педагожка Илoнка Декерс в Италия. След завършването си на двадесетгодишна възраст се премества във Великобритания, където работи със Суламита Ароновски в Кралския северен музикален колеж в Манчестър и с Франк Вибаут в Кралската музикална академия в Лондон, завършвайки магистратурата си през 1998 г. (със стипендия на „Rotary Foundation“). Иво също е учил частно при Денис Лий и е бил вдъхновен в майсторски класове от именити педагози като пианистите Александър Лонквич, Бари Дъглас и Лев Наумов. Той самият е водил майсторски класове в Националното музикално училище в София, Музикалното училище в Люцерн (Швейцария) и Националното музикално училище в Радом (Полша).
В програмата:
♫ Три кратки пиеси за пиано Opus 64 (1972):
„Носталгия“
„Каприз“
Етюд
♫ Четири пиеси за пиано Opus 65 (1973):
Прелюдия
Етюд
Ария
Ръченица
♫ Пет силуета за пиано Opus 66 (1974):
„Въведение“
„Спомен“
„Танц“
„Поезия“
„Весел танц“
„Въведение“
„Спомен“
„Танц“
„Поезия“
„Весел танц“
♫ Пет поетични картини за пиано Opus 68 (1976):
Инвенция
„Тъга“
Гротеска
„Песен“
„Игра“
Инвенция
„Тъга“
Гротеска
„Песен“
„Игра“
♫ Четири фрески за пиано Opus 69 (1977):
„За начало“
„Кокетен танц“
„Старинна песен“
„Танцова хумореска“
„За начало“
„Кокетен танц“
„Старинна песен“
„Танцова хумореска“
♫ Три багатели Opus 70 (1978):
„Тъга“
„Малка балада“
Хумореска
„Тъга“
„Малка балада“
Хумореска
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Loading Map....