КОМПАКТДИСК „РЕМИНИСЦЕНЦИИ ЗА ДВЕ ПИАНА“
Авторски транскрипции – интеграл
Проектът се реализира в партньорство на Къща музей „Панчо Владигеров“ – София с Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Негов издател е българската музикална компания „ГЕГА НЮ“. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
„Панчо Владигеров сам подбира пиесите, на които разработва транскрипции за две пиана, връщайки се към свои емблематични, но и не толкова популярни творби от соловата, камерната, театралната и симфонична музика, създадени в един доста дълъг времеви период – от 1915 г. до 1942-43 г. Темпераментът, професионалната вглъбеност и отдаденост, с които подхождат в своите изпълнения Десислава Щерева и Евгения Симеонова, в максимална степен се доближават до характерния, за пианиста Владигеров, маниер на интерпретация.“
Клавирно дуо Десислава Щерева-Евгения Симеонова е създадено преди 25 години и постоянно обогатява репертоара си с нови и непопулярни произведения, които звучат в престижни зали и на фестивали.
Освен интерпретации на утвърдени творби, дуото представя премиери на композитори като Леополд Кожелух, Дариус Мийо и Франсис Пуленк.
Признание за тяхното майсторство са създадените български творби, посветени на тях. През 2000 г. дуото печели ІІ награда на Международния конкурс за клавирни дуа в Токио и Диплом на конкурса TIM в Италия. Те са солисти на всички симфонични и камерни оркестри в България и участват в множество фестивали, включително „Софийски музикални седмици“ и „Нова българска музика“.
През 2007 г. получават наградата „Золотая муза” за популяризиране на руската култура в България. Дуото проявява интерес към произведения за клавирни ансамбли от барока до съвременни български композитори. Особено място в репертоара им заема музиката на Александър Йосифов, представена в рецитали и компактдиск. През 2013 г. започват проект, посветен на „Унгарски танци“ от Брамс, а през 2016 г. издават CD с тези произведения. През сезон 2016/2017 г. реализират интегрално представяне на „Славянски танци“ от Дворжак, което е първо за България. През 2019 г. откриват майсторски клас за клавирни дуа в Перуджа, Италия. На 21 юни 2022 г. в рамките на „Софийски музикални седмици“ изпълняват интегрално всички произведения за две пиана от Панчо Владигеров, посветено на 100-годишния юбилей на музикалната академия, в която преподават.
Калоян Куманов (художник) е роден през 1998 година и завършва Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ в Пловдив и продължава обучението си в Националната художествена академия в София, където е студент по изящни изкуства, в специалност „Живопис“ в класа на проф. д-р Здравка Василева. Калоян има интереси в областта на спорта, изящните изкуства и музиката. Участвал е в множество изложби, сред които „Култура“ и „Иван Вазов“ през 2013 година, в конкурс за актова рисунка и в „Трак арт“ през 2015, както и в съвместен проект между Националната художествена академия и Max Europe, за който получава грамота през 2016. През 2017 година участва в сборна изложба в Скопие, Р. Македония, а също така и в „Малък Формат Ат.52“ в Галерия „Арт 36“ през 2020.
През 2020 г. Калоян участва в първото издание на иновативния творческия проект „SYN(es)THESIS“ по идея на Къща музей „Панчо Владигеров“ – София. Инциативата стартира през 2020 г. и развива иновативната идея за изграждането на своеобразен мост между изкуствата чрез многобройни възможности за взаимовлияние и синтез помежду им. Отделните етапи на проекта отключват нови творчески перспективи за младите творци и разгръщат възможностите на техния артистичен потенциал. Калоян Куманов създава живописна картина върху произведението „Импровизация“ (оп. 36) от Панчо Владигеров и именно тя е избрана за изображение на корицата на настоящия компактдиск.
ПРОИЗВЕДЕНИЯ
- Владигеров композира „Четири пиеси за пиано“ оп. 2 през 1915 г., когато е само на 16 години и вече е студент във Висшето училище по музика в Берлин (тогава „Кралски академичен музикален университет“). От есента на 1915 до лятото на 1916 г. той следва в майсторския клас по композиция на Фридрих Гернстайм – композитор, диригент и вицепрезидент на Академията на изкуствата. Към онзи момент Владигеров вече е и много добър пианист със сериозна клавирна подготовка в класа по пиано на проф. Хайнрих Барт. Или /Към този момент Владигеров е вече и със сериозна пианистична подготвка от класа по пиано па проф. Хайнрих Барт.
Отделните части („Менует“, „Люлчина песен“, „Български танц“ и „Фантастичен валс”) имат по-интернационално звучене, характерно за младия композитор, повлиян от различни класически музикални стилове в периода на своето обучение, предшестващ фокусирането му върху българския фолклор.
От опус 2 Владигеров избира само „Фантастичен валс“, на който прави транскрипцията за две пиана през 1977 г.
- „Четири пиеси за пиано“ оп. 10 са създадени през от 1920 г. 20-те години на XX век бележат началото на творческата зрялост /интензивен и много плодотворен период/ в живота на Владигеров. След отбиването на военната си служба в България, композиторът отново се завръща в Берлин, в наситена музикална среда, изпълнен с нови сили и с желание за нови проекти. Пребиваването му в родината е повишило неговото професионално самочувствие и през месеците април и май с. г. той работи усърдно и плодотворно, създавайки цикъл от четири пиеси – „Интермецо“, „Танцьорката от изток“, „Импромптю върху нотите ми-ла, ми-си, до-ре“, а само за няколко дни, прекарани в родният град на Моцарт Залцбург, Владигеров композира и прочувствения прелюд „Солитюд“ („Усамотение“). Него влага трети поред в цикъла. Посвещава пиесите „На моята мила майка“ (Елиза Пастернак).
Избира пиесата „Танцьорката от изток“, на която рабработва транскрипцията за две пиана през 1977 г.
- В периода 1920 – 1932 г. Владигеров работи като музикален ръководител и композитор в „Дойчес театър“ и другите театри на големия режисьор Макс Райнхард в Берлин и Виена. Постановките са ярко културно събитие в Берлин – на тях си дава среща културният елит на града. Владигеров пише музика за редица от пиесите, поставени на сцената на прочутия театър, между които и „Сънна игра“ на Аугуст Стринберг. Оркестровата сюита, разработена от автора по музиката на пиесата, която той нарича „Скандинавска сюита“, е най-крупното негово произведение в този жанр и е представена на Залцбургския фесивал. Транскрипцията на една от частите, а именно „Шведски танц” оп. 13, № 2 Владигеров прави през 1977.
- Рапсодия „Вардар“, оп. 16; Безспорно най-популярното произведение, написано от Владигеров и първото, което той транскрибира за две пиана. Рапсодията е вдъхновена от песента на Добри Христов – „Едничък чуй се вик“, изпята на 23-годишния композитор в берлински ресторант през 1922 г. от художника Константин Щъркелов. Оригиналната версия е написана за цигулка и пиано, но по-късно авторът създава различни транскрипции на произведението. В него могат да бъдат доловени изпълнителски техники, неизползвани дотогава в българската инструментална музика, като например: пренастройване на „сол“ струна на цигулката, както и почукване върху корпуса на инструмента. Транскрипцията за две пиана авторът създава през 1976 г.
- „Романс и кейкуок” (1920) из музиката към пиесата „Цезар и Клеопатра” по Бърнард Шоу. Това е първата театрална пиеса, за която Владигеров композира музика, когато бива назначен за композитор и музикален ръководител в „Дойчес театър“ – от големия режисьор Макс Райнхард, считан за родоначалник на съвременния западно-европейски театър. Младият композитор попада в ярко интелектуално обкръжение. Работата му го среща с изявени драматурзи, поети, писатели, актьори и музиканти. Стефан Цвайг, Хуго фон Хофманстал, Бертолд Брехт, Рихард Щраус са част от ярките личности, от които той черпи опит и вдъхновение. Да се пише музика за Райнхард е чест за всеки композитор в германската столица, особено за толкова млад, при това чужденец. Премиерата на „Цезар и Клеопатра“ от Шоу излиза на 18.12.1920 г. Поставена е от режисьора Фриц Вендхауфен, диригент е Айнар Нилсон. Транскрипцията за две пиана на Романс и Кейкуок Владигеров прави през 1977 г.
- „Българска сюита“, оп. 21
Части: Като марш
Песен
Хороводна
Ръченица
Любопитен факт е, че по време на своето обучение и пребиваване в Берлин (1912 – 1932), далеч от родината, Владигеров композира някои от най-патриотичните си произведения. „Българска сюита“ несъмнено е едно от тях. Самият автор казва, че Българска сюита е „крайъгълен камък“ в неговото творчество – може би затова му отделя такова внимание. Това е най-мащабното произведение, на което Владигеров прави транскрипция за две пиана на всички части. След като я написва за пиано (1926) и я изпълнява за първи път в тази редакция на свой концерт в Париж, цяла година я преработва за голям оркестър. На 27 декември 1927 г. дописва последната страница от партитурата. В новата си редакция сюитата добива внушителния си облик на мащабна симфонична творба. Именно чрез оркестъра по-ярко и въздействащо се разкрива нейното дълбоко народностно, родолюбиво съдържание. Посвещава я „На българския народ за 1000-годишнината на Симеона и 50 години от Освобождението“. По-късно заменя това многословно посвещение с краткото „A ma patrie” („На моето отечество“), написано върху партитурата. Транскрипцията за две пиана авторът реализира в 1977 г.
- „Мар Димитро льо“ из „Седем симфонични български танца” оп. 23 № 2;
- „Биляна” из „Седем симфонични български танца” оп. 23 № 6;
- „Голямо хоро” из „Седем симфонични български танца” оп. 23, № 7;
През 1931 г. се появява още едно голямо и дълбоко народностно произведение на Владигеров, изградено върху фолклорни песни, повечето от които хороводни. Това е неговият 23-ти опус – Седем симфонични български танца. Авторът започва тяхното създаване през м. април, в Берлин, написвайки клавирна скица на четири от танците. През м. юни, когато е със съпругата си Екатерина в Шумен, за двадесетина дни написва и останалите три. В този период Владигеров вече има навика усърдно да композира, да твори и през летните, традиоционно „почивни“ месеци. Редът, по който съчинява отделните части, се променя, когато конструира произведението след неговото цялостно изпълнение. Частта, която написва първа („Голямо хоро“), в последствие става последна в цикъла. Завърнал се в Берлин през есента, Владигеров изработва и пищната оркестрация на танците. Цикълът включва: 1. Празничен танц; 2. Мар‘ Димитро льо; 3. Ситно хоро; 4. Рано е Радка ранила; 5. Пайдушко; 6. Биляна; 7. Голямо хоро. Транскрипцията за две пиана е от 1976 г.
- „Фокстрот“ (1925 г.);
Семейството на Владигеров нарича произведението „Фокстрот“ „първата джазова пиеса в България“. Въпреки това, в музикалната творба преобладават български мотиви, характерни за стила на Владигеров – не толкова елементи от „американския джаз“. Това се дължи на разбирането за термина „фокстрот“, използвано през 20-те и 30-те години, когато композиторът се насочва към този танцов жанр. По онова време всяко изпълнение в размер 4/4, в бързо темпо с подскачащи движения или по-бавно със суинг ритъм, е било наричано „фокстрот“, което съответства на стила на Владигеров. В неговата пиеса се срещат и двете версии на фокстрота – по-бързата и по-бавната: соловите пиано изпълнения и тези за две пиана се интерпретират по-бавно, докато оркестровата версия е с по-високо темпо. Транскрипцията за две пиана авторът създава през 1977 г.
- „Концертно шими“ (Chimmy orientalico, Chimmy de concert) (1924);
Творбата е без опус и е създадена през 20-те години на миналия век в Берлин, по време на много плодотворен период за Владигеров. Той вече е носител два пъти на престижната „Менделсонова премия“ от Берлинската музикална академия и по това време композира и други значими произведения, като например „Импресии“ за пиано, по-късно аранжирани от него за оркестър. Сред многото сериозни композиции, включително Първия концерт за цигулка и Първия концерт за пиано, композиторът проявява интерес и към „по-леката“, салонна музика. От тази му страст се раждат произведения като „Концертно шими“ и „Фокстрот“. Към написването на тези творби го подтиква и неговия близък приятел Рудолф Ибах, син на известния собственик на марката пиана и рояли „Ибах“, който е провокирал младия Владигеров да опита своя талант и в „по-леките“ салонни жанрове. Често е работил с брат си Любен, когото ценял и като добър консултант за цигулковите си произведения.
- „Хоро стакато“ (1942);
През м. април 1942 г. Царският военен симфоничен оркестър се готви за гастрол в Букурещ. Неговият диригент и създател, Саша Попов, замисля изненада за своите домакини със съдействието на Владигеров и настоятелно го моли да оркестрира едно популярна румънска цигулкова пиеса – „Хоро стакато“ на Григораш Динику, цигулар и автор на творби във фолклорен стил. Времето е малко, но Владигеров не може да откаже на своя приятел, а и пиесата е много интересна със своята мелодика и вихрен ритъм. Написва партитурата за десетина дни – на 6-ти април тя е готова и нейното изпълнение като втори „бис“, в края на концерта в Букурещ, предизвиква истински фурор. Българските музиканти и Владигеров са обсипани с бурни овации. Авторът я транскрибира за две пиана през 1977 г.
- „Румънски танц” оп. 38, № 3 из Четири румънски симфонични танца“;
По повод концерт на Саша Попов с Букурещката филхармония, маестрото отново замисля нещо, което ще бъде интересно и за оркестъра, и за румънската публика. Владигеров споделя неговата идея и засяда над работната си маса, като за няколко месеца написва нова творба, отново върху теми от фолклора на северната ни съседка – „Четири симфонични румънски танца“, оп. 38. На заглавната страница на партитурата слага посвещението: „На Джордже Джорджеску (бел. ред. Румънски диригент, виолончелист и педагог. През 1920 г. той основава Букурещкия филхармоничен оркестър, сега Филхармония „Джордже Енеску“ и оркестъра на Букурещката филхармония“. На официален концерт-матине в представителната зала „Атенеум“ в Букурещ (21.02.1943 г.) филхармоничният оркестър, под палката на Саша Попов, поднася блестящо изпълнение на посветената на него Владигерова творба. Композиторът отново е обсипан с овации и е лично поздравен от своя приятел и колега – Джодже Енеску, първенецът на Румънската композиторска школа, прочут цигулар и диригент, с когото в годините го свързва активно творческо приятелство. Своя следващ опус 39 „Две румънски симфонични скици“ Владигеров посвещава на Енеску.
///