Жизненият и творчески път на Панчо Владигеров е представен в шест основни периода, рамкирани от конкретни житейски събития. Акцентирано е върху по-важните етапи, свързани с израстването на твореца и на по-значимите за дадения период произведения. Отразени са неговите прояви и като пианист и педагог – дългогодишен професор по пиано и композиция в Държавната музикална академия в София, която сега носи неговото име.
1899-1912 Детски години
1899 – на 13 март в Цюрих се раждат близнаците Панчо и Любен Владигерови
Майка: Елиза Пастернак-Владигерова, лекар гинеколог
Баща: Харалан Владигеров, юрист, доктор по право
На 18 юли в гр. Шумен Панчо и Любен са кръстени в църквата “Св. Възнесение Христово”.
1906 – първи уроци по пиано при известния в Шумен клавирен педагог Павла Вайсман-Жекова
1907 – първо участие в концерт с брат му Любен, който учи цигулка, на сцената на читалище „Св. Архангел Михаил”, днес „Добри Войников”, Шумен.
1908 – умира бащата – Харалан Владигеров
1909 – завършва начално образование в Образцово народно първоначално училище гр. Шумен. През същата година гостува в Одеса, родния град на майка им, с участие в концертна програма.
1910 – семейството се премества в София
Панчо постъпва като ученик в Частното музикално училище в София при клавирния педагог Хенрих Визнер. Взема своите първи уроци по теория на музиката и композиция при Добри Христов. Прави първи опити по композиция, регистрирани в Нотен албум.
1912 – първа публикувана композиция – „Песента на щипянката” във в. „Артист”.
С държавна стипендия за двамата братя, Панчо и Любен заминават на обучение в Берлин.
1913-1920 Обучение в Германия
1914 – написва Соната за цигулка и пиано ре мажор, на която поставя опусен номер 1
1914-1918 – Владигеров учи във Висшето училище по музика в Берлин. Пиано при проф. Хайнрих Барт, а теория и композиция при Паул Юон.
1915 – постъпва в майсторските класове по пиано и композиция в Академията по изкуствата в Берлин. Учи при проф. Георг Шуман и проф. Леонид Кройцер. Композира своите първи опусни произведения.
1918 – получава престижната Менделсонова премия на Берлинския университет за своя Първи концерт за пиано, опус 6
1918-1920 – отбива редовната си военна служба в България като войник в Лейбгвардейския полк.
Братя Владигерови изнасят много благотворителни концерти в цялата страна.
1920 – получава за втори път Менделсонова премия за “Три импресии“ за оркестър из опус 9. Завръща се в Германия, за да продължи своето образование в майсторските класове на Академията по изкуствата в Берлин.
1920-1932 Дойчес театър, Берлин
1920 – постъпва на работа като композитор и музикален ръководител в „Дойчес театър“, Берлин, поканен от големия немски режисьор Макс Райнхард. Същата година написва своята първа театрална музика към пиесата „Цезар и Клеопатра“ по Бърнард Шоу. За Райнхард Панчо Владигеров написва музика към тринадесет пиеси.
1921 – Виенската филхармония изпълнява написания същата година Първи концерт за цигулка, посветен на неговия брат – Любен. Солист е Густав Хавеман, а диригент – Фриц Райнер.
1922 – сключва договор за издаване на своите произведения с реномираното виенско издателство „Универсал Едисион”.
Написва рапсодия „Вардар” за цигулка и пиано. Това произведение става емблема на Владигеровото творчество, налага се като най-популярното, най-изпълняваното и най-издаваното произведение на композитора. Владигеров прави и най-много транскрипции на творбата за различни инструменти и състави.
1923 – премиерното изпълнение на рапсодия “Вардар” в България е през м. януари
1926 – Владигеров е сред организаторите на Първите български музикални тържества във Варна. Участва и с авторски концерт. Дебютира като диригент.
1927 – написва Българска сюита, посветена на Родината (“А ma patrie”). Удостоен е с орден за заслуги “Св. Александър” V степен.
1928 – на Пражкия фестивал на българската музика за първи път прозвучава оркестровият вариант на Рапсодия “Вардар”. Той се налага като по-популярен в публичното пространство.
1929 – първи грамофонни записи с “Дойчес грамафон” на Рапсодия “Вардар” и “Българска сюита“.
1931 – написва Втори концерт за пиано и оркестър, чието премиерно изпълнение е в Дрезден на 28.ІІ.1931г. Солист е авторът.
1931 – написва “Седем симфонични български танца”
1932-1945 Завръщане и утвърждаване в България
1932 – Владигеров се завръща окончателно в България, на което посвещава своята Концертната увертюра “Земя” за голям симфоничен оркестър. Сключва брак с пианистката Екатерина Жекова – дъщеря на неговата първа учителка по пиано.
Хонорован преподавател – професор по пиано, композиция и камерна музика в Музикалната академия в София.
1933 – ражда се синът на композитора Александър. На него Владигеров посвещава клавирните миниатюри “Шумен”. Същата година младият композитор е поканен за член на журито на Международен конкурс за певци и инструменталисти, Виена. Съучредител е на дружеството “Съвременна музика” и на Съюз на младите композитори в България.
1936 – на 20 април е премиерата на единствената опера на Владигеров “Цар Калоян” по либрето на Фани Попова-Мутафова и Николай Лилиев, постановка на Софийската народна опера.
1937 – европейска премиера на операта “Цар Калоян” на сцените на оперните театри в Братислава и Любляна.
На 09.10. същата година Владигеров участва в тържествения концерт за откриването на новата голяма концертна зала “България” в София, като солист със своя Трети концерт за пиано и оркестър, посветен на забележителното събитие.
1938 – Владигеров е поканен за член на Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите, председателстван от Рихард Щраус. В този форум той е единствен представител за България до 1942 г. През 1938 г. участва като член на жури на международните конкурси в Брюксел и Щутгарт. През тази година написва своята Първа симфония за голям симфоничен оркестър, посветена на австрийския композитор и теоретик Йозеф Маркс.
1939 – премиерно изпълнение на Първа симфония на Владигеров в Белград, от Белградската филхармония, диригент М. Вукдрагович.
1940 – Владигеров е редовен професор по пиано, композиция и камерна музика в Държавната музикална академия в София
1941 – в Берлин е издаден “Лексикон на евреите в музиката”. Владигеров е вписан като музикант с полуеврейски произход.
До 1944 г., поради Втората световна война, Владигеров ограничава своите контакти и пътувания на Балканите. Негови произведения звучат в концертните зали в Букурещ, Атина, Белград, Любляна и Загреб. Написва своите “Румънски опуси” – Четири румънски симфонични танца и Две румънски симфонични скици.
1945-1969 Години на творческа зрялост
1946- Написва балета “Легенда за езерото” в три действия по либрето на Иван Генов и хореография Нина Анисимова. Премиерата на балета е през 1962 г.
1947 – създава Първа сюита за оркесър из музиката към балета ”Легенда за езерото”. През 1953 г. написва и Втора сюита.
1948 – първо голямо турне на Владигеров в Скандинавските страни и Русия.
1949 – Написва своята втора симфония “Майска” за струнен оркестър.
Участва като член на българската културна делегация за Световния конгрес на мира в Париж.
1949 – на 11 февруари е големият юбилеен концерт и честване по повод 50-годишнината на композитора.
1952 – Владигеров написва “Еврейска поема”, посветена на неговия дядо Леон Пастернак. Преназначен е за редовен професор по композиция в Музикалната академия в София.
1954 – написва музика към пиесата “Щастие” на Орлин Василев, постановка на Младежкия театър, София.
1956 – член на жури на конкурса “Ференц Лист” в Будапеща.
1957 – член на жури на конкурса за пианисти на Световния младежки фестивал в Москва.
1959 – на 9 април е тържественото честване на 60-годишния юбилей на Владигеров.
Умира първата съпруга на композитора – Екатерина.
Същата година Владигеров е поканен за член на жури на Международния клавирен конкурс „Феручо Бузони“ в Болцано.
В края на годината свързва живота си с Елка Владигерова – пианист и преподавател. Тя става негова вярна спътница в живота.
1963 – написва Пети концерт за пиано и оркестър, посветен на съпругата му Елка.
Същата година Софийската народна опера представя в Барселона постановката на балета “Легенда за езерото”.
1968 – завършва своя Втори концерт за цигулка, посветен на известната цигуларка Дина Шнайдерман. Получава престижната международна награда „Готфрид фон Хердер“, известна също като Хердерова награда, за особен принос към развитието на източно-европейското изкуство и културното наследство.
1969 – тържествени юбилейни чествания на 70 – годишнината на Владигеров в София, Шумен, Русе.
Същата година прекратява своята работа като редовен професор в Музикалната академия. Възпитал е цяла плеяда даровити композитори, водещи теоретици и музиканти.
1970-1978 Последни години
1972 – написва симфонична сюита „Люлински импресии“.
1973 – получава Наградата на София за произведението „Люлински импресии”.
1974 – Официалното честване на 75 годишнина му с концерт на симфоничния оркестър на Българско национално радио с диригент Александър Владигеров.
За първи път Владигеров е признат за един от класиците на българското музикално творчество. Юбилеят се отбелязва отново в Шумен, Русе, Виена и Москва. Владигеров е обявен за почетен гражданин на София, Шумен и Габрово.
1975 – нова постановка на операта “Цар Калоян” на сцената на Софийската народна опера.
1976-1977 – Владигеров се посвещава на работа по транскрипциите за две пиана на някои от своите най-известни творби, провокиран от интереса към този тип музициране и от успехите на клавирното дуо Джулия и Константин Ганеви. Създава 13 транскрипции.
1972-1978 – Владигеров композира шест кратки клавирни опуса, които посвещава на своите любими ученици и интерпретатори. Последния цикъл “Три багатели”, композиторът завършва на 14 юли 1978 г., под опус 70. Това е и последната опусна номерация в творчеството на Владигеров.
1978 – постановка на операта “Цар Калоян” във Варна. Премиерата е на 22 юли 1978 г. Владигеров получава званието “Почетен гражданин на Варна”.
Умира внезапно на 8 септември от остра сърдечно-съдова недостатъчност. Погребан е на 11 септември в алея “Голгота” на Централни софийски гробища.
През целия си живот Панчо Владигеров многократно е удостояван с високи отличия от държавните институции както на Царство България, така и на Народна Република България. Той е носител на Царския орден „Св. Александър“ V степен, връчен му от Н.В. цар Борис III, а след политическите промени в България през 1944 г. Владигеров е носител два пъти на най-високо отличие в областта на културата „Димитровска награда“, на ордените: „Св. св. Кирил и Методий“ І степен, “Народна република България” І степен, “Георги Димитров”, „За гражданска заслуга“ III степен, както и на званието “Народен артист” и на сребърен медал “За наука и изкуство”. Почетен гражданин е на София, Варна, Шумен и Габрово.