Работно време 10:00 – 17:00, Вт – Съб.
Четв.: 13:00 – 17:00 

BG BG

Произведения по жанрове

Симфоничните произведения в творчеството на Владигеров особено ярко очертават характерните за неговия стил черти – мащабна звучност, ярък оркестров колорит, богатство на цветове и тембри, пищна хармония вплела мотиви от народната песен, непресъхваща инвенция, богато многогласие. Майсторството на Владигеров се проявява в свободното боравене с голям оркестров състав, много често с пълна ударна група. Някои от неговите най-известни творби като Рапсодия „Вардар”, „Импровизация и токата” из „Епизоди” опус 36 и др. стават изключително популярни не в оригинал, а в техния оркестров вариант. Например Рапсодия „Вардар” е писана от композитора първо за цигулка и пиано. За едно от най-ярките симфонични произведения на Владигеров „Еврейска поема”, Димитрий Шостакович възкликва: „Такова произведение се пише веднъж на сто години”.
Композиторът написва пет концерта за пиано и оркестър, два за цигулка и оркестър и други инструментални пиеси за солиращ инструмент и оркестър. Особено оригинални са неговите транскрипции в тази жанрова сфера, които разкриват богатството на творческата инвенция на композитора.

Камерната музика заема основно място в творчеството на Владигеров. Неговият талант намира широк простор на изява в многобройните солови пиеси и цикли за пиано, за цигулка и др. И това е съвсем разбираемо – самият той е отличен пианист, а неговия брат-близнак Любен е цигулар. Особено характерно за творческите търсения на Владигеров в областта на камерната музика е неговия стремеж за разработване и експериментиране в различни жанрови области, търсенето на различни темброви звучения и максималното експлоатиране на музикалния материал с ярък тематичен заряд. Композиторът многократно се връща към свои ярки оригинални творби, търсейки различни жанрови решения и това е причината за големия брой транскрипции, който Владигеров създава. В този раздел са представени както оригинално замислените като жанрова и инструментална определеност произведения на композитора, така и всички авторови транскрипции за съответните инструменти или камерни формации.

Сценичната музика на Панчо Владигеров е значителна част от творчеството му, особено през берлинския период (1920 – 1932).

За 11 години той създава музика за 13 пиеси на за театрите на големия режисьор Макс Райнхард в Дойчес Театър (Берлин) и виенски театри — към класически и съвременни драми като: „Цезар и Клеопатра“ (Б. Шоу, 1920), „Тебеширеният кръг“ (Клабунд), „Венецианският търговец“, „Дванайсета нощ“ (Шекспир), „Юдит“ и др. Към големите сценични произведения на композитора спадат операта „Цар Калоян“ (1936) и балетът „Легенда за езерото“ (1946) — в две сюити.