Биография на Панчо Владигеров
Панчо Владигеров е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих. Детството си прекарва в Шумен. Музикални заложби проявява рано – първата му концертна проява е на 7 годишна възраст, а на 10 години прави първите си опити по композиция. През 1912 г. Панчо и неговият брат-близнак Любен получават държавна стипендия за обучение в чужбина. С майка си д-р Елиза Пастернак заминават за Берлин. Там той написва своите първи значими творби. Дарбата му е високо оценена и през 1918 и 1920 г. двукратно е удостоен с престижната Менделсонова премия на Берлинската академия.
До 1932 г. той живее и твори в Германия и далече от родината той създава ярки народностни произведения, които със своите качества, звучност и модерна изразност привличат вниманието на европейската музикална общественост. Рапсодия „Вардар”, „Българска сюита”, Първи концерт за цигулка, Втори клавирен концерт, Скандинавска сюита и др. се изпълняват на световни концертни подиуми. Своя талант проявява и в областтта на театралната музика, като композитор и музикален ръководител в „Дойчес театер” в Берлин. След окончателното си завръщане в България, той обогатява жанрово творчеството си с произведения като операта „Цар Калоян”, балета „Легенда за езерото”, Първи струнен квартет, Първа симфония и др.
Панчо Владигеров разгръща активна концертна дейност в редица европейски градове. В периода от 1936 до 1942 г. Владигеров е представител за България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите. Делегат е на Световния конгрес на мира през 1949 г., член е на жури на престижни международни конкурси.
През 1968 г. Панчо Владигеров получава престижната награда на Виенския университет „Готфрид фон Хердер” за принос в европейското културно наследство.
Десетилетия отдава на активна педагогическа дейност като професор по композиция и пиано в Музикалната академия в София. Възпитава цяло поколение млади композитори. Като признание за огромната му роля за развитието на българската музикална култура, Панчо Владигеров е удостоен с всички най-високи държавни отличия.
Панчо Владигеров твори пълноценно до края на живота си. Умира на 8 септември 1978 г. в София.
21 октомври 2013 г. в памет на маестро Панчо Владигеров е кръстен проток в Антарктика. Владигеров проток се намира между островите Лавоазие и Крог в архипелага Бискоу. Дължината му е около 6 километра. В най-тясната част на протока се намира и малък остров, който също носи името на Владигеров, с площ около 750 кв. м.
Живот в дати
Детски години
1899 || На 13 март, в Цюрих, се раждат близнаците Панчо и Любен Владигерови. Тяхната майка е Елиза Пастернак-Владигерова – лекар, гинеколог, а бащата – Харалан Владигеров е юрист и доктор по право.
На 18 юли в гр. Шумен Панчо и Любен са кръстени в църквата „Св. Възнесение Христово“.
1906 || Първи уроци по пиано в Шумен при известния клавирен педагог Павла Вайсман-Жекова.
1907 || Първо участие в концерт с неговия брат Любен, който учи цигулка, на сцената на читалище „Св. Архангел Михаил”, днес „Добри Войников” в Шумен.
1908 || Умира бащата Харалан Владигеров.
1909 || Завършва начално образование в Образцово народно първоначално училище в гр. Шумен. През същата година гостува в Одеса, родния град на Елиза Пастернак, с участие в концертна програма.
1910 || Семейството се премества в София. Панчо постъпва като ученик в Частното музикално училище в София при клавирния педагог Хенрих Визнер. Започва своите първи уроци по теория на музиката и композиция при Добри Христов. Прави начални опити по композиция, регистрирани в Нотен албум.
1912 || Първа публикувана творба – „Песента на щипянката” във в. „Артист”. С държавна стипендия за двамата братя, Панчо и Любен заминават на обучение в Берлин.
Обучение в Германия
1914 || Написва Соната за цигулка и пиано в ре мажор, на която поставя опусен номер 1.
1914 – 1918 || Учи във Висшето училище по музика в Берлин. Пиано – при проф. Хайнрих Барт, а теория и композиция – при Пoл Юон.
1915 || Постъпва в майсторските класове по пиано и композиция в Академията по изкуствата в Берлин. Учи при проф. Георг Шуман и проф. Леонид Кройцер. Композира своите първи опусни произведения.
1918 || Получава престижната Менделсонова премия на Берлинския университет за своя Първи концерт за пиано, опус 6.
1918 – 1920 || Отбива редовната си военна служба в България като войник в Лейбгвардейския полк. Братя Владигерови изнасят много благотворителни концерти в цялата страна.
1920 || Получава за втори път Менделсонова премия за „Три импресии“ за оркестър из опус 9. Завръща се в Германия, за да продължи своето образование в майсторските класове на Академията по изкуствата в Берлин.
„Дойчес театър“, Берлин
1920 || Постъпва на работа като композитор и музикален ръководител в „Дойчес театър“ (Берлин), поканен от големия немски режисьор Макс Райнхард. Същата година написва своята първа театрална музика към пиесата „Цезар и Клеопатра“ по Бърнард Шоу. За Райнхард Панчо Владигеров написва музика към тринадесет пиеси.
1921 || Виенската филхармония изпълнява написания през същата година Първи концерт за цигулка, посветен на Любен Владигеров. Солист е Густав Хавеман, а диригент – Фриц Райнер.
1922 || Сключва договор за своите произведения с реномираното виенско издателство „Универсал Едисион”. Написва Рапсодия „Вардар” за цигулка и пиано. Това произведение става емблема на Владигеровото творчество, налага се като най-популярното, най-изпълняваното и най-издаваното произведение на композитора. Владигеров прави и най-много транскрипции на творбата за различни инструменти и състави.
1923 || Премиерното изпълнение на Рапсодия „Вардар” в България е през м. януари.
1926 || Владигеров е сред организаторите на Първите български музикални тържества във Варна. В тях той участва и с авторски концерт. Дебютира като диригент.
1927 || Написва Българска сюита, посветена на родината (“А ma patrie”). Удостоен е с орден за заслуги „Св. Александър” V степен.
1928 || На Пражкия фестивал на българската музика за първи път прозвучава оркестровият вариант на Рапсодия „Вардар”. Той се налага като по-популярен в публичното пространство.
1929 || Първи грамофонни записи с „Дойчес грамафон” на Рапсодия „Вардар” и „Българска сюита“.
1931 || Написва Втори концерт за пиано и оркестър, чието премиерно изпълнение е в Дрезден на 28.ІІ.1931г. Солист е авторът.
1931 || Написва „Седем симфонични български танца”.
Завръщане и утвърждаване в България
1932 || Владигеров се завръща окончателно в България, на което посвещава своята Концертна увертюра „Земя“ за голям симфоничен оркестър. Сключва брак с пианистката Екатерина Жекова – дъщеря на неговата първа учителка по пиано. Хонорован преподавател – професор по пиано, композиция и камерна музика в музикалната консерватория в София.
1933 || Ражда се синът на композитора, Александър. На него Владигеров посвещава клавирните миниатюри „Шумен“. През същата година младият композитор е поканен за член на журито на международен конкурс за певци и инструменталисти във Виена. Съучредител е на дружеството „Съвременна музика“ и на Съюза на младите композитори в България.
1936 || На 20 април е премиерата на единствената опера на Владигеров, „Цар Калоян“, по либрето на Фани Попова-Мутафова и Николай Лилиев, с постановка на Софийската народна опера.
1937 || Европейска премиера на операта „Цар Калоян” на сцените на оперните театри в Братислава и Любляна. На 9 октомври Владигеров участва в тържествения концерт за откриването на новата голяма концертна зала (Зала „България”) в София, като солист със своя Трети концерт за пиано и оркестър, посветен на забележителното събитие.
1938 || Владигеров е поканен за член на Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите, чийто председател е Рихард Щраус. В този форум той е единствен представител за България до 1942 г. През 1938 г. участва като член на жури на международни конкурси в Брюксел и Щутгарт. През същата година написва своята Първа симфония за голям симфоничен оркестър, посветена на австрийския композитор и теоретик Йозеф Маркс.
1939 || Премиерно изпълнение на Първа симфония на Владигеров в Белград, от Белградската филхармония, диригент е Михайло Вукдрагович.
1940 || Владигеров е редовен професор по пиано, композиция и камерна музика в Държавната музикална консерватория в София.
1941 || В Берлин е издаден „Лексикон на евреите в музиката”. Владигеров е вписан като музикант с полуеврейски произход.
До 1944 г., поради Втората световна война, Владигеров ограничава своите контакти и пътувания на Балканите. Негови произведения звучат в концертните зали в Букурещ, Атина, Белград, Любляна и Загреб. Написва своите „румънски опуси” – „Четири румънски симфонични танца” и „Две румънски симфонични скици”.
Години на творческа зрялост
1946 || Написва балета „Легенда за езерото” в три действия, по либрето на Иван Генов и хореография на Нина Анисимова. Премиерата на балета е през 1962 г.
1947 || Създава Първа сюита за оркесър из музиката към балета „Легенда за езерото”. През 1953 г. написва и втората сюита.
1948 || Първо голямо турне на Владигеров в скандинавските страни и Русия.
1949 || Написва Втора симфония („Майска”) за струнен оркестър. Участва като член на българската културна делегация за Световния конгрес на мира в Париж.
1949 || На 11 февруари е големият юбилеен концерт и честване по повод 50-годишнината на композитора.
1952 || Владигеров написва „Еврейска поема”, посветена на неговия дядо Леон Пастернак. Преназначен е за редовен професор по композиция в Музикалната консерватория в София.
1954 || Написва музика към пиесата „Щастие” на Орлин Василев, поставена на сцената на Младежкия театър, София.
1956 || Член на жури на конкурса „Ференц Лист” в Будапеща.
1957 || Член на жури на конкурса за пианисти на Световния младежки фестивал в Москва.
1959 || На 9 април се състои тържественото честване на 60-годишния юбилей на Владигеров. Умира първата съпруга на композитора – Екатерина. През същата година, Владигеров е поканен за член на жури на Международния клавирен конкурс „Феручо Бузони“ в Болцано. В края на годината свързва живота си с Елка Владигерова – пианист и преподавател. Тя става негова вярна спътница в живота.
1963 || Написва Пети концерт за пиано и оркестър, посветен на съпругата му Елка. През същата година Софийската народна опера представя в Барселона постановка на балета „Легенда за езерото”.
1968 || Завършва своя Втори концерт за цигулка, посветен на известната цигуларка Дина Шнайдерман. Получава престижната международна награда „Готфрид фон Хердер“, известна също като Хердерова награда, за особен принос към развитието на източно-европейското изкуство и културното наследство.
1969 || Тържествени юбилейни чествания за 70-годишнината на Владигеров в София, Шумен и Русе.
През същата година прекратява своята работа като редовен професор в Музикалната консерватория, възпитал цяла плеяда даровити композитори, водещи теоретици и музиканти.
Последни години
1972 || Написва симфонична сюита „Люлински импресии“.
1973 || Получава Наградата на София за произведението „Люлински импресии”.
1974 || Официалното честване на 75-годишнина му с концерт на симфоничния оркестър на Българско национално радио с диригент Александър Владигеров. За първи път Владигеров е признат за един от класиците на българското музикално творчество. Юбилеят се отбелязва в Шумен, Русе, Виена и Москва. Владигеров е обявен за почетен гражданин на София, Шумен и Габрово.
1975 || нова постановка на операта „Цар Калоян” на сцената на Софийската народна опера.
1976 – 1977 || Владигеров се посвещава на работа по транскрипциите за две пиана на някои от своите най-известни творби, провокиран от интереса към този тип музициране и от успехите на клавирното дуо Джулия и Константин Ганеви. Създава общо 13 транскрипции.
1972 – 1978 || Владигеров композира шест кратки клавирни опуса, които посвещава на своите любими ученици и интерпретатори. Последния цикъл, „Три багатели”, композиторът завършва на 14 юли 1978 г., под опусен номер 70. Това е и последната опусна номерация в творчеството на Владигеров.
1978 || Постановка на операта „Цар Калоян” във Варна. Премиерата е на 22 юли 1978 г. Владигеров получава званието „Почетен гражданин на гр. Варна”. Умира внезапно на 8 септември от остра сърдечно-съдова недостатъчност. Погребан е на 11 септември в алея „Голгота” на Централни софийски гробища.
През целия си живот Панчо Владигеров многократно е удостояван с високи отличия от държавните институции – както от Царство България, така и от Народна Република България. Той е носител на царския орден „Св. Александър“ V степен, връчен му от Н. В. цар Борис III, а след политическите промени в България през 1944 г., Владигеров е носител два пъти на най-високото отличие в областта на културата – „Димитровска награда“; на ордените: „Св. св. Кирил и Методий“ І степен, „Народна република България” І степен, „Георги Димитров”, „За гражданска заслуга“ III степен, както и на званието „Народен артист”, и на сребърен медал „За наука и изкуство”. Почетен гражданин е на София, Варна, Шумен и Габрово.