Симфоничните произведения в творчеството на Владигеров особено ярко очертават характерните за неговия стил черти – мащабна звучност, ярък оркестров колорит, богатство на цветове и тембри, пищна хармония вплела мотиви от народната песен, непресъхваща инвенция, богато многогласие. Майсторството на Владигеров се проявява в свободното боравене с голям оркестров състав, много често с пълна ударна група. Някои от неговите най-известни творби като Рапсодия „Вардар”, „Импровизация и токата” из „Епизоди” опус 36 и др. стават изключително популярни не в оригинал, а в техния оркестров вариант. Например Рапсодия „Вардар” е писана от композитора първо за цигулка и пиано. За едно от най-ярките симфонични произведения на Владигеров „Еврейска поема”, Димитрий Шостакович възкликва: „Такова произведение се пише веднъж на сто години”.
Композиторът написва пет концерта за пиано и оркестър, два за цигулка и оркестър и други инструментални пиеси за солиращ инструмент и оркестър. Особено оригинални са неговите транскрипции в тази жанрова сфера, които разкриват богатството на творческата инвенция на композитора.
Камерната музика заема основно място в творчеството на Владигеров. Неговият талант намира широк простор на изява в многобройните солови пиеси и цикли за пиано, за цигулка и др. И това е съвсем разбираемо – самият той е отличен пианист, а неговия брат-близнак Любен е цигулар. Особено характерно за творческите търсения на Владигеров в областта на камерната музика е неговия стремеж за разработване и експериментиране в различни жанрови области, търсенето на различни темброви звучения и максималното експлоатиране на музикалния материал с ярък тематичен заряд. Композиторът многократно се връща към свои ярки оригинални творби, търсейки различни жанрови решения и това е причината за големия брой транскрипции, който Владигеров създава. В този раздел са представени както оригинално замислените като жанрова и инструментална определеност произведения на композитора, така и всички авторови транскрипции за съответните инструменти или камерни формации.
Сценичната музика на Панчо Владигеров е значителна част от творчеството му, особено през берлинския период (1920 – 1932).
За 11 години той създава музика за 13 пиеси на за театрите на големия режисьор Макс Райнхард в Дойчес Театър (Берлин) и виенски театри — към класически и съвременни драми като: „Цезар и Клеопатра“ (Б. Шоу, 1920), „Тебеширеният кръг“ (Клабунд), „Венецианският търговец“, „Дванайсета нощ“ (Шекспир), „Юдит“ и др. Към големите сценични произведения на композитора спадат операта „Цар Калоян“ (1936) и балетът „Легенда за езерото“ (1946) — в две сюити.
- Moderato
- Andante cantabile
- Allegro con fuoco
Симфонична легенда за голям оркестър
Три импресии из опус 9 за симфоничен аркестър. Авторова транскрипция (1920 г.).
- Копнеж
- Страст
- Изненада
Концерт за цигулка и оркестър № 1, фа минор:
- Agitato
- Andante cantabile
- Allegro ma non troppo
„Скандинавска сюита“ по музиката към пиесата на Аугуст Стриндберг „Сънна игра“ за голям симфоничен оркестър
„Бурлеска“ за цигулка и оркестър.
Тази творба е транскрипция на оригиналния вариант на пиесата за цигулка и пиано от оп. 14. Оркестрацията е от 1922 г.
„Есенна елегия“ из опус 15 № 2 – авторова транскрипция за симфоничен оркестър (1937 г.).
Рапсодия „Вардар” за симфоничен оркестър
Рапсодия „Вардар“ за цигулка и оркестър (1951 г.)
Рапсодия „Вардар“ опус 16 за духов оркестър – оркестрация на Д. Божинов – 1955 г.
Рапсодия „Вардар“ опус 16 за естраден оркестър – оркестрация П. Димитров – 1959 г.
Шест екзотични прелюда опус 17 – транскрипция за симфоничен оркестър (в оригинал този цикъл е за пиано):
- Ноктюрно-серенада
- Вечерна песен
- Прелюдия в български стил (Богдане)
- Елегия
- Прелюдия в испано-мавритански стил
- Екзотичен танц (само тази част е оркестрирана през 1938 г.)
„Ръченица“ из „Две български парафрази за цигулка и пиано“ из опус 18 – авторова транкрипция за симфоничен оркестър (1936 г.).
„Хоро“ из „Две български парафрази“, опус 18 №1 за цигулка и симфоничен оркестър.
Оркестрацията на оригиналната пиеса е направена през 1928 г.
„Българска сюита“ за симфоничен оркестър
„Песен“ из „Българска сюита“ опус 21 №2.
Оркестрацията е направена през 1951 г.
Концерт за пиано и оркестър № 2, до минор
- Vigoroso ma non troppo allegro
- Andante cantabile
- Allegro con fuoco
Седем симфонични български танца за голям оркестър
„Голямо хоро“ из „Седем симфонични български танца“ опус 23 №7
Тази транскрипция за две цигулки и оркестър е написана от Владигеров специално за неговите любими изпълнители Дима Шнайдерман и Емил Камиларов
Концертна увертюра „Земя“ за голям симфоничен оркестър, опус 27.
Концертна сонатина за пиано във фа-диез минор:
I. Con moto mosso
II. Andantin
III. Animato giocoso
Миниатюри „Шумен“:
1. Приспивна
2. Музикална кутийка
3. Селски танц
4. Песен
5. Хумореска
6. Ръченица
Концерт за пиано и оркестър №31 си бемол минор, опус 31:
I. Con moto mosso
II. Andante
III. Allegro vivace
Симфония № 1 ре минор, опус 33:
- Allegro vivace. Allegro con brio
- Adagio
- Vivace
- Molto pesante e tenuto
- Allegro con fuoco
„Елегичен романс“ за виолончело и оркестър – транскрипция на оригиналната пиеса за виолончело и пиано, написана през 1917 г. Оркестрацията е от 1941 г.
Концертна фантазия за виолончело и оркестър, опус 35.
„Импровизация“ и „Токата“ из опус 36 №4 и №5 за голям симфоничен оркестър (1942 г.). Авторова транскрипция.
Четири румънски симфонични танца, опус 38:
I. Molto vivace
II. Doina
III. Allegro moderato
IV. Moderato
Две румънски симфонични скици, опус 39:
- Ария
- Румънски танц
„Хоро стакато“ (Динику – Владигеров) за голям симфоничен оркестър.
„Хоро – стакато“ (Динику – Владигеров) за духов оркестър, оркестрация Д. Божинов – 1958 г.
Четири валса за симфоничен оркестър
- Валс фантастик, из опус 2 № 4
- Валс каприз, из опус 9 № 3
- Танцьорката от изток, из опус 10 № 2
- Валс романтик, из опус 12 № 4
Героична увертюра „Девети септември“ за голям оркестър, опус 45.
„Еврейска поема“ за голям оркестър, опус 47.
Концерт за пиано и оркестър № 4 в сол мажор, оп. 48:
I. Con moto moderato
II. Adagio
III. Molto vivace
Седем български народни песни за бас и оркестър. Посветени на народния артист Михаил Попов.
1. „Рано е Радка ранила“, из опус 43 № 5
2. „Минчо на Минка намигна“, из опус 41 № 6
3. „Вила сей гора“, из опус 32 № 1
4. „Мар Димитро льо“, из опус 42 № 2
5. „Стар Димо“, из опус 42 № 5
6. „Дафино вино“, из опус 43 № 4
7. „От планина слиза, мамо, младо овчарче“, из опус 43 № 6
- „Стари дядо стадо пасе“, из опус 41, № 1
- „Мар Димитро льо“, из опус 42, № 2
- „Биляна платно белеше“, из опус 42, № 1
- „Свирка ми свири“, из опус 32, № 6
- „Заплакала е Стара планина“, из опус 43, № 3
- „Кериното първо либе“, из опус 42, № 6
- „От планина слиза, мамо, младо овчарче“, из опус 43
Драматична поема „Песен за мира“ за симфоничен оркестър, опус 52.
Три концертни пиеси за симфоничен оркестър
- Ариозо
- Каприз
- Азиатски танц
Концерт за пиано и оркестър № 5 в ре мажор, опус 58:
- Allegro ma non troppo
- Andante sostenuto
- Allegro molto
Шест симфонични новелети“ из опуси 59 и 60 – за голям оркестър:
- „Инвенция“ из опус 59 № 1
- „Тъжна приказка“ из опус 59 № 2
- „Селски танц“ из опус 59 № 3
- „Драматичен епизод“ из опус 60 № 4
- „Тъжният овчар“ из опус 60 № 5
- „Перпетум мобиле“
Концерт за цигулка и оркестър № 2 в сол минор, опус 61:
- Allegro moderato
- Andante molto sostenuto
- Molto vivace
„Люлински импресии“ – симфонична сюита за голям симфоничен оркестър:
- Люлин планина
- Привечер (Елегия)
- Народен празник
„Фокстрот“ за симфоничен оркестър – транскрипция на Милчо Левиев, ученик на П. Владигеров (1969 г.).
„Цезар и Клеопатра” е постановка от Джордж Бърнард Шоу (втора от цикъла „Пиеси за пуританите“, публикувана през 1901 г.). Поставена на сцената на Дойчес театър в Берлин, с режисьор Макс Райнхард, музика: Панчо Владигеров.
Постановката започва с пристигането на армиите на Цезар в Египет, идващи да завладеят древните земи, разделени от Рим. Цезар среща младата Клеопатра през ноща, привела се до лапите на сфинкса, където прогонена от Александрия – се крие. Той я връща в двореца, разкрива идентичността си, и я принуждава да зареже моминството и да заеме позицията си на владетел на Египет (заедно с Птолемей Дионис, нейния брат).
В пролога музикалната тъкан е подвижна, изразът – лаконичен. В първо действие звучи поетична нощна музика с екзотичен характер, която отговаря в общ план на сцената между Цезар и Клеопатра край Сфинкса. Оттук впоследствие е излязла музикалната пиеса „Ноктюрно на пустинята”. Краят на действието – когато войниците поздравяват Цезар в двореца до сирийската граница и когато Клеопатра разбира, че симпатичният възрастен човек е страшният римски завоевател – кара Владигеров да напише кратък, но блестящ марш. Третото действие – сцените на крайбрежната улица и около Александийския маяк – има един главен музикален номер. Това е баркаролата, която отначало пее Аполодор и я продължава при друга ситуация, за да подхване накрая заедно с него и сам Цезар. Те двмата са в комично положение – плуват с дрехите, за да се спасят, и пеят. Възможността да се напише лека мелодия с малък кратък оттенък е и използвана прекрасно. По-нататък в четвъртото действие Владигеров лесно се справя с един „задължителен“номер: илюстрира с голямо соло за арфа момента, когато една робиня свири на арфа пред Клеопатра, но след това изобретателността му блясва неочаквано в сцената на пира. Във време на многозначителен външно благопристоен разговор между Цезар, Аполодор, Клеопатра, Руфий и Потин звучат едно след друго лиричен романс и кек-уок – моден танц с ясно изразен комичен и насмешлив характер. Последното действие съдържа музика, голяма част, от която вече е прозвучала и сега е използвана като отделни откъси и мотиви. Това е своеобразна музикална реприза, паралелна на репризния момент в строежа на пиесата.
Музиката към пиесата е типична „съпроводна музика“, Begleitungsmusik, без особено сложна структура. Високо оценена първо от режисьора и актьорите, а след това и от критиката (и от самия автор), тя е в състояние да му спечели име на композитор, който разбира и чувства сцената. *
* Анализът на музиката към пиесата е на Стефан Лазаров – „Панчо Владигеров и театърът“, изд. „Музика“, София, 1976 г.
Музика към пиесата „Сънна игра” по А. Стринберг
Постановка „Дойчес театер” Берлин, режисьор Макс Райнхард.
Премиера – Стокхолм, ноември 1921 г.
Музика към пиесата на А. Стринберг „Сънна игра”.
Дойчес театър – Берлин.
Музика към пиесата „Юдит” от Ф. К. Хебел
Дойчес театер – Берлин
Музика към пиесата „Венецианският търговец” по У. Шекспир
Йозефщадтеатер – Виена
Музика към пиесата „Тебеширеният кръг” от А. Клабунд
Дойчес театер – Берлин
Музика към пиесата „Йоарец и Максимилян“ по Фр. Верфел
Йозефщадтеатер – Виена
Музика към пиесата „Много шум за нищо“ по У. Шекспир
Дойчес театер – Берлин
Музика към пиесата „Юсик“ по О. Димов
Дойчес театер – Берлин
Музика към пиесата „Дванайсета нощ“ по Шекспир
Дойчес театер – Берлин
Музика към пиесата “Еленово царство” по Г. Райчев
Народен театър – София
Музика към пиесата „Ветрилото“ по К. Голдони.
Народен театър – София
„Цар Калоян“ – опера в три действия по либрето на Фани Попова-Мутафова и Николай Лилиев
Премиера: София, 20. ІV. 1936 г. – Софийска народна опера, дир. Асен Найденов, режисьор Хр. Попов.
„Легенда за езерото“ балет в три действия и пет картини (op. 40) по либрето на Иван Генов и Нина Анисимова.
Първа сюита из балета “Легенда за езерото“, оп. 40 а:
- „Въведение и главен танц“
- „Пасторал“
- „Легенда за езерото“
- „Русалийски игри“
Втора сюита из балета “Леганда за езерото”, оп. 40 (б):
I. Allegro
II. Lento
III. Con moderato и poco solene. Presto.
Две пиеси и сценичната музика към пиесата „Цезар и Клеопатра“ по Б. Шоу за симфоничен оркестър, опус 49:
- Ноктюрно на пустинята
- Романс и кейк уок
Музика към постановката на пиесата „Щастие“ от Орлин Василев.
Народен театър за младежта – София, 1954 г.
Сюита из сценичната музика към пиесата “Щастие “ по Орлин Василев за голям симфоничен оркестър и хор
- Увертюра
- Първа интермедия
- Втора интермедия
- Ален мак
- Драматичен епизод
- Спомен
- Любовна лирика
- Химн на щастието
„Класично и романтично“, опус 24
Транскрипцията на оригиналния цикъл пиеси е създадена през 1992 г. от Александър Владигеров – син на Панчо Владигеров
„Класически менует“ за обой и пиано
- „Страница от албум“ из опус 24 № 6
- „Хумореска“ из опус 29 № 5
- „Класически менует“ за обой и струнен оркестър, 1969 г.
- „Поема“ из опус 7 № 1, 1954 г.
- „Илюзия“, „Интермецо“ и „Северен романс“ из опус 12, 1968 г.
- „Вечерна песен“ из опус 17 № 4, 1968г.
- „Размишление“ и „Карнавално шествие“ из музиката към пиесата „Венецианският търговец“, 1968 г.
- „Романс“ и „Ориентал“ из опус 20, 1953 г.
- „Мар димитро льо“, „Ситно хоро“, „Биляна“ из опус 23, 1953 г.
- „Класично и романтично“ опус 24, 1955 г.
- „Песен“ и „Хумореска“ из опус 29, 1955 г.
- „Приказка“ из опус 46, 1965 г.
- „Поема“ из опус 7 № 1, 1954 г.
- „Ласка“ из опус 10 № 4, 1955 г.
- „Ръченица“ из опус 18 № 2 за виолончело соло, 1925 г.
- „Песен“ из „Българска сюита“, опус 21, 1954 г.
- „Песен“ и „Хумореска“ из опус 29, 1964 г.
- „Малък прелюд“ из опус 37 № 1, 1955 г.
- „Приказка“ из опус 46 № 2, 1957 г.
- „Плачеха цветята“ и балада „Луд гидия“ из опус 5 за бас и пиано, 1969 г.
- Балада „Луд гидия“ из опус 5 за тенор и симфоничен оркестър, 1978 г.
- „Песен на Чанг Линг“ и „Песен на войника“ из опус 19 за бас и пиано / симфоничен оркестър
- „Песен на Виола“ из опус 26 за сопран и симфоничен оркестър, 1958 г.
- „Любовна песен на шута“ и „Песен на шута“ из опус 26 за бас и пиано, 1969 г., и за бас и симфоничен оркестър, 1978 г.
- „Вила сей гора“, „Девет години станаха Йонке“, „Свирка ми свири в усои“ из опус 32 за бас и симфоничен оркестър
- „Стари дядо стадо пасе“, „Минчо на Минка намигна“ из опус 41 за бас и симфоничен оркестър
- „Биляна платно белеше“, „Чудила сей, мила мама“, „Кериното либе“ из опус 42 за сопран и симфоничен оркестър
- „Мар Димитро льо“, „Стар Димо“ из опус 42 за бас и симфоничен оркестър
- „Мома шуменка“, „Заплакала е Стара планина“ и „От планина слиза мамо, младо овчарче“ из опус 43 за висок глас и симфоничен оркестър
- „Дафино вино“, „Рано е Радка ранила“, „От планина слиза мамо, младо овчарче“ из опус 43 за бас и симфоничен оркестър
- „Песен на любимия“ по текст на Младен Исаев за висок глас и пиано / симфоничен оркестър, 1953 г.
- „На страшен съд вървят тълпи“ по текст на Николай Лилиев, из опус 67 № 4 за бас и пиано
- „Елегичен романс“, 1940 г.
- „Ласка“ из „Десет импресии за пиано“, опус 9
- „Вечерна песен“ из „Шест екзотични прелюдии за пиано“, опус 17, 1968 г.
- „Размишление“ и „Карнавално шествие“ из музиката към пиесата „Венецианският търговец“ по Шекспир, 1975 г.
- „Седем симфонични български танца“, опус 23, 1975 г.
- „Класично и романтично“, опус 24, 1955 г.
- „Господско хоро“ из „Български песни и танци“, опус 25
- „Песен“ и „Хумореска“ из Миниатюри „Шумен“, опус 29, 1955 г.
- „Хоро стакато“ Динику-Владигеров, 1955 г.
- „Четири румънски симфонични танца“, опус 38, 1976 г.
- „Две румънски симфонични скици“, опус 39, 1976 г.
- „Валс“ из „Майска“ симфония, опус 44, 1952 г.
- „Приказка“ из „Картини за пиано“, опус 46, 1951 г.
- „Еврейска поема“, опус 47, 1975 г.
- „Приспивна песен“ и „За любовта“ из сюитата „Щастие“, опус 50
- „Класически менует“, 1966 г.
„Песен“ из „Българска сюита“ опус 21 за цигулка и пиано
- „Валс – фантастик“ из опус 2 № 4
- „Танцьорката от изток“ из опус 10 № 2
- „Шведски танц“ из опус 13 № 4
- Рапсодия „Вардар“, опус 16
- „Българска сюита“, опус 21 – „Марш“, „Песен“, „Хороводна“, „Ръченица“
- „Мар Димитро льо“, „Биляна“, „Голямо хоро“ из опус 23
- „Румънски танц“ из опус 38 № 3
- „Романс и кейк уок“ из опус 49 № 2
- „Концертно шими“
- „Фокстрот“
- „Хоро стакато“ Динику-Владигеров
Тези транскрипции Панчо Владигеров прави през 1976-1977 година и за да отговори на нуждите от музикална литература за две пиана. Част от тези пиеси той посвещава на клавирно дуо Джулия и Константин Ганеви.
„Инвенция“ и „Тъжна приказка“ из „Новелети“ опус 59 – авторова транскрипция – 1973 г.
„Прелюд“, „Квази рапсодико“ и „Етюд“ из „Сюита за пиано“ опус 51 – авторова транскрипция – 1973 г.
„Приказка“ из „Картини за пиано“ опус 46 № 2 – авторова транскрипция – 1973 г.
- „Източен марш“ из опус 19 №2 (1943 г.)
- „Ласка“ из опус 9 №4
- „Карнавална процесия“ из музиката към пиесата „Венецианският търговец“
авторова транскрипция – 1973 г.
„Малък прелюд“, „Танц“ и „Пасторал“ из цикъла „Епизоди“ опус 37 – авторова оркестрация – 1969 г.
„Прелюд“ и „Носталгия“ из „Епизоди“ опус 36 – авторова оркестрация – 1969 г.
„Импровизация“ из „Епизоди“ опус 36 № 4 за акордионен оркестър – оркестрация Й. Йорданов – 1970 г.
„Прелюд“ из „Шест екзотични прелюдии“ опус 17 № 2 за акордионен оркестър – оркестрация – А. Вакарелов, 1969 г.
„Акварели“ опус 37 за камерен оркестър – транскрипция за оригиналния цикъл пиеси за пиано
Миниатюри „Шумен“, Опус 29 за камерен оркестър – транскрипция на оригиналния цикъл за пиано Миниатюри „Шумен“, Опус 29 за струнен оркестър – оркестрацията е от Александър Владигеров, син на композитора, 1992 г.
„Български песни и танци“ опус 25 за камерен оркестър – транкрипция на оригиналния цикъл пиеси за пиано
„Ситно хоро“, „Ръченица“ и „Господско хоро“ из „Български песни и танци“ за струнен оркестър – авторова оркестрация – 1969 г.
„Класично и романтично“ опус 24 за камерен или струнен оркестър – транскрипция на оригиналния цикъл пиеси за пиано.
Оркестрацията за струнен оркестър е направена от Александър Владигеров – син на Панчо Владигеров през 1992 г.
„Биляна платно белеше“ и „Голямо хоро“ из „Седем симфонични български танца“ опус 23 № 6 и № 7 за две цигулки и струнен оркестър
Четири песни за висок глас и пиано (1974 г.) по текст на Николай Лилиев.
Транскрипция за симфоничен оркестър: 1975 г.
- Небето е безумно синьо
- Тихият пролетен дъжд
- На страшен съд вървят тълпи
Шест български народни песни за висок глас и пиано или симфоничен оркестър
- Не плачи, малка моме, не жали
- Къде се чудо станало
- Разплакала се вдовица
- Девойче, тенко високо
- Пиян идех от града
- Зете, мили зете
Шест български народни песни за висок глас и пиано или симфоничен оркестър, оп. 56:
- Вълко, Вълко
- Люта закана
- Богдане
- Каква мома видях, мамо
- Много ти прилича, либе ле
- Механична
Шест български народни песни за висок глас и пиано (или симфоничен оркестър), оп. 55:
- „Ал не ти е жал, ‘бре“
- „Петлите поят“
- „Сахата осем удари“
- „Димчета са низам писале“
- „Айде, брала мома“
- „Откога се е зора зазорила“
Шест български народни песни за висок глас и пиано (или симфоничен оркестър), опус 54:
- „Две луди млади“
- „Ой, девойче бугарче“
- „Хайде, слънце зайде“
- „Брала мома ружа цвете“
- „Марийо, дилбер мори, Марийо“
- „Дафинка платно тъчеше“
Симфония № 2 „Майска“, оп. 44 за струнен оркестър.
Шест български народни песни за висок (нисък) глас и пиано, оп. 43:
- „Мома шуменка“
- „Одит моме за вода“
- „Заплакала е Стара Планина“
- „Дафино вино“
- „Рано е Радка ранила“
- „От планина слиза, мамо, младо овчарче“
Шест български народни песни за висок (нисък) глас и пиано, оп. 42:
- „Биляна платно белеше“
- „Мар Димитро, льо“
- „Чудила сей мила мама“
- „Цъфнало й бяло кокиче“
- „Стар димо“
- „Кериното либе“
Концертна фантазия за виолончело и пиано, опус 35.
Струнен квартет, сол мажор, опус 34:
I. Grave. Allegro con brio
II. Andante doloroso
III. Scherzo-Vivace molto rytmico
IV. Grave. Allegro rustico
Шест български народни песни за висок (нисък) глас и пиано или камерен оркестър, опус 32:
- „Вила сей гора“
- „Уши си Божил“
- „Разболя се хубава Янка“
- „До две реки текат, мамо“
- „Девет годен станаха, Йонке“
- „Свирка ми свири в усое“
Миниатюри „Шумен“ за пиано, опус 29:
- „Приспивна“
- „Свиреща кутийка“
- „Селски танц“
- „Песен“
- „Хумореска“
- „Ръченица“
Сонатина кончертанте за пиано във фа-диез минор, оп. 28:
- Con moto mosso
- Andantino
- Animato giocoso
Три песни за глас и камерен оркестър из музиката към пиесата „Дванайсета нощ” по У. Шекспир, опус 26:
- „Песен на виола“
- „Любовна песен на шута“
- „Песен на шута“
Три песни за глас и пиано (камерен оркестър) из музиката към пиесата „Дванайсета нощ” по У. Шекспир
- „Песен на виола”
- „Любовна песен на шута”
- „Песен на шута”
Пет песни за глас и камерен оркестър по музиката към пиесата „Тебеширеният кръг“ от А. Клабунд, опус 19:
1. Песен на Яу
2. Песен на Хайтанг
3. Песен на Чанг Линг
4. Песен на Хайтанг и Принц Пао
5. Песен на Войника
Рапсодия „Вардар“ за цигулка и пиано, опус 16.
Това е оригиналния вариант на тази най-популярна пиеса на Владигеров. Нейното премиерно изпълнение от братята Панчо и Любен Владигерови е в Берлин през януари 1923 г.Авторът създава много различни транскрипции на тази творба. А през 1971 г. Любен Владигеров изработва транкрипция на Рапсодия „Вардар“ за две цигулки соло.
„Елегичен романс“ за виолончело и пиано.
„Шуми Марица“ – хармонизация за пиано.
Концертно шими за цигулка и пиано (и соло пиано)
Фокстрот за пиано
Пет хорални етюда за дървени духови инструменти.
Четири хорални етюда за медни духови инструменти.
Шест български народни песни (из Брацигово) с два варианта на съпровод – за пиано или камерен оркестър:
- „Седнал ми Дамян чорбаджи“
- „Прати Гена за водица“
- „Сино Димитре, Димитре“
- „Клета му душа проклета“
- „Пиленце пее“
- „Кога се с Георги искахме“
Шест български народни песни за глас и пиано (камерен оркестър – 1945 г.):
- „Кольо мори“
- „Добро утро, мори малка моме“
- „Събрале ми се набрале“
- „Невеста калеш убива“
- „Гюрушенце“
- „Стояне, луди делия“
Шест български народни песни за висок глас и пиано (камерен оркестър – 1945 г.):
- „Пристигнала е хубава Яна“
- „Китка Ружа проговаря“
- „Виждаш ли долу в полето“
- „Слънце грее, гердан се белее“
- „Боро храни два сиви сокола“
- „Залюби, Кольо залюби“
„На времена метежни”, по текст на Г. Жечев, за смесен хор акапела или с пиано и за мъжки хор акапела.
„Септември 1944” по текст на Г. Жечев за смесен хор акапела или с оркестър и за мъжки хор акапела.
„Българийо мила” за смесен хор и пиано.
Каприз за фагот и пиано.
„Песен за любимия“ по текст на Младен Исаев за тригласен (или смесен) хор.
„Песен за щастливата младост“ по текст на Младен Исаев за тригласен еднороден хор или за смесен хор.
„Ален Мак“ – песен за бас и пиано.
Две пиеси за цигулка и пиано из сценичната музика към пиесата „Венецианският търговец“ (Шекспир):
- Размишление
- Карнавално шествие
Класически менует за обой и пиано.
„Песен на нахимовците“ по текст на Веселин Ханчев, за двугласен хор, акапела.
„Младежка песен за мира“ – двугласна песен по текст Димитър Гочев.
Цикъл от две пиеси за симфоничен оркестър:
- Самота, из опус 10 № 3
- Първичен танц, из опус 53 № 3
Пет пиеси за камерен оркестър:
- „Източен марш“, из опус 19 № 2
- „Ласка“, из опус 9 № 4
- „Карнавално шествие“, из театралната музика към „Венецианският търговец“
- „Романс“, из опус 20 № 1
- „Кейк уок“, из опус 49 № 2
Четири характеристични пиеси за струнен оркестър:
- „Инвенция“, из опус 59 № 1
- „Приказка“, из опус 46 № 2
- „Приспивна“, из опус 60 № 1
- „Ръченица“, из опус 25 № 3
Три пиеси за струнен оркестър (струнен квартет):
- Прелюд, из опус 36 № 1
- Носталгия, из опус 36 № 2
- Танц, из опус 37 № 3
Четири пиеси за струнен оркестър
- „Малък прелюд“, из опус 37 №1
- „Ситно хоро“, из опус 25 № 2
- „Пасторал“, из опус 37 № 4
- „Господско хоро“, из опус 25 № 5
- Прелюд, из опус 51 № 1
- „Квази рапсодико“, из опус 51 № 2
- „Тъжна приказка“, из опус 59 № 2
- „Рондино“, из опус 51 № 5
- „Български танц“, из опус 60 № 5
- Вила сей гора
- Ситно хоро
- Ръченица
- Девет години станаха Йонке
- Господско хоро
„Класично и романтично – цикъл за пиано.
- Ригодон
- Сарабанда
- Куранта
- Менует
- „Северна песен“
- „Страници от албум“
- „Малък марш“
„Българска сюита“ за пиано:
- Марш
- Песен
- Хороводна
- Ръченица
Две пиеси за цигулка и пиано:
- Романс
- Ориентал
„Пет песни за висок глас и пиано“ из музиката към пиесата „Тебеширеният кръг“ от А. Клабунд:
- „Песен на Яу“
- „Песен на Хайтанг“
- „Песен на Чанг Линг“
- „Песен на Хайтанг и принц Пао“
- „Песен на войника“
„Две български парафрази“ за цигулка и пиано:
- Хоро
- Ръченица
Шест екзотични прелюдии за пиано“
- Ноктюрно серенада
- Прелюд
- Екзотичен танц
- Вечерна песен
- Прелюд
- Елегия
Три пиеси за пиано:
- Прелюд
- Есенна елегия
- Хумореска
„Бурлеска” за цигулка и пиано
Четири пиеси за цигулка и пиано:
- Илюзия
- Интермецо
- Северен романс
- Романтичен валс
- Интермецо
- „Танцьорката от Изток“
- „Усамотение“
- „Импромтю върху нотите ми-ла-си-ми-до-ре“
- „Копнеж“
- „Прегръдка“
- „Валс-каприз“
- „Ласка“
- „Елеганс“
- „Признание“
- „Смях“
- „Страст“
- „Изненада“
- „Примирение“
- „Поема“
- „В народен тон“
Трио за пиано, цигулка и виолончело, си-бемол минор:
I. Moderato
II. Andante cantabile
III. Impretuoso
Вариации за пиано върху песента „Горда Стара планина“
- Менует
- „Люлчина песен“
- „Български танц“
- „Фантастичен валс“
Соната за цигулка и пиано, ре мажор:
I. Agitato
II. Andante cantabile
III. Allegro con brio
- „Песен“ и „Хумореска“ из опус 29, 1965 г.
- „Малък прелюд“, „Меланхолия“ и „Танц“ из опус 37, 1951 г.