Произведения по хронология - Панчо Владигеров

Соната за цигулка и пиано, ре мажор:

I. Agitato
II. Andante cantabile
III. Allegro con brio

Менует
„Люлчина песен“
„Български танц“
„Фантастичен валс“

Вариации за пиано върху песента „Горда Стара планина“

Трио за пиано, цигулка и виолончело, си-бемол минор:

I. Moderato
II. Andante cantabile
III. Impretuoso

Moderato
Andante cantabile
Allegro con fuoco

„Поема“
„В народен тон“

Симфонична легенда за голям оркестър

„Копнеж“
„Прегръдка“
„Валс-каприз“
„Ласка“
„Елеганс“
„Признание“
„Смях“
„Страст“
„Изненада“
„Примирение“

Три импресии из опус 9 за симфоничен аркестър. Авторова транскрипция (1920 г.).

Копнеж
Страст
Изненада

„Ласка“ из „Десет импресии за пиано“ опус 9 №4

Интермецо
„Танцьорката от Изток“
„Усамотение“
„Импромтю върху нотите ми-ла-си-ми-до-ре“

Концерт за цигулка и оркестър № 1, фа минор:

Agitato
Andante cantabile
Allegro ma non troppo

Четири пиеси за цигулка и пиано:

Илюзия
Интермецо
Северен романс
Романтичен валс

„Скандинавска сюита“ по музиката към пиесата на Аугуст Стриндберг „Сънна игра“ за голям симфоничен оркестър

„Бурлеска” за цигулка и пиано

„Бурлеска“ за цигулка и оркестър.

Тази творба е транскрипция на оригиналния вариант на пиесата за цигулка и пиано от оп. 14. Оркестрацията е от 1922 г.

„Есенна елегия“ из опус 15 № 2 – авторова транскрипция за симфоничен оркестър (1937 г.).

Три пиеси за пиано:

Прелюд
Есенна елегия
Хумореска

Рапсодия „Вардар“ за цигулка и пиано, опус 16.

Това е оригиналния вариант на тази най-популярна пиеса на Владигеров. Нейното премиерно изпълнение от братята Панчо и Любен Владигерови е в Берлин през януари 1923 г.Авторът създава много различни транскрипции на тази творба. А през 1971 г. Любен Владигеров изработва транкрипция на Рапсодия „Вардар“ за две цигулки соло.

Рапсодия „Вардар” за симфоничен оркестър

Рапсодия „Вардар“ за цигулка и оркестър (1951 г.)

Рапсодия „Вардар“ опус 16 за духов оркестър – оркестрация на Д. Божинов – 1955 г.

Рапсодия „Вардар“ опус 16 за естраден оркестър – оркестрация П. Димитров – 1959 г.

Шест екзотични прелюда опус 17 – транскрипция за симфоничен оркестър (в оригинал този цикъл е за пиано):

Ноктюрно-серенада
Вечерна песен
Прелюдия в български стил (Богдане)
Елегия
Прелюдия в испано-мавритански стил
Екзотичен танц (само тази част е оркестрирана през 1938 г.)

Шест екзотични прелюдии за пиано“

Ноктюрно серенада
Прелюд
Екзотичен танц
Вечерна песен
Прелюд
Елегия

„Прелюд“ из „Шест екзотични прелюдии“ опус 17 № 2 за акордионен оркестър – оркестрация – А. Вакарелов, 1969 г.

„Две български парафрази“ за цигулка и пиано:

Хоро
Ръченица

„Ръченица“ из „Две български парафрази за цигулка и пиано“ из опус 18 – авторова транкрипция за симфоничен оркестър (1936 г.).

„Хоро“ из „Две български парафрази“, опус 18 №1 за цигулка и симфоничен оркестър.

Оркестрацията на оригиналната пиеса е направена през 1928 г.

„Пет песни за висок глас и пиано“ из музиката към пиесата „Тебеширеният кръг“ от А. Клабунд:

„Песен на Яу“
„Песен на Хайтанг“
„Песен на Чанг Линг“
„Песен на Хайтанг и принц Пао“
„Песен на войника“

Пет песни за глас и камерен оркестър по музиката към пиесата „Тебеширеният кръг“ от А. Клабунд, опус 19:

1. Песен на Яу
2. Песен на Хайтанг
3. Песен на Чанг Линг
4. Песен на Хайтанг и Принц Пао
5. Песен на Войника

Две пиеси за цигулка и пиано:

Романс
Ориентал

„Българска сюита“ за симфоничен оркестър

„Българска сюита“ за пиано:

Марш
Песен
Хороводна
Ръченица

„Песен“ из „Българска сюита“ опус 21 №2.

Оркестрацията е направена през 1951 г.

„Песен“ из „Българска сюита“ опус 21 за цигулка и пиано

Концерт за пиано и оркестър № 2, до минор

Vigoroso ma non troppo allegro
Andante cantabile
Allegro con fuoco

Седем симфонични български танца за голям оркестър

„Голямо хоро“ из „Седем симфонични български танца“ опус 23 №7

Тази транскрипция за две цигулки и оркестър е написана от Владигеров специално за неговите любими изпълнители Дима Шнайдерман и Емил Камиларов

„Биляна платно белеше“ и „Голямо хоро“ из „Седем симфонични български танца“ опус 23 № 6 и № 7 за две цигулки и струнен оркестър

„Класично и романтично – цикъл за пиано.

Ригодон
Сарабанда
Куранта
Менует
„Северна песен“
„Страници от албум“
„Малък марш“

„Класично и романтично“ опус 24 за камерен или струнен оркестър – транскрипция на оригиналния цикъл пиеси за пиано.

Оркестрацията за струнен оркестър е направена от Александър Владигеров – син на Панчо Владигеров през 1992 г.

Вила сей гора
Ситно хоро
Ръченица
Девет години станаха Йонке
Господско хоро

„Български песни и танци“ опус 25 за камерен оркестър – транкрипция на оригиналния цикъл пиеси за пиано

„Ситно хоро“, „Ръченица“ и „Господско хоро“ из „Български песни и танци“ за струнен оркестър – авторова оркестрация – 1969 г.

Три песни за глас и камерен оркестър из музиката към пиесата „Дванайсета нощ” по У. Шекспир, опус 26:

„Песен на виола“
„Любовна песен на шута“
„Песен на шута“

Три песни за глас и пиано (камерен оркестър) из музиката към пиесата „Дванайсета нощ” по У. Шекспир

„Песен на виола”
„Любовна песен на шута”
„Песен на шута”

Концертна увертюра „Земя“ за голям симфоничен оркестър, опус 27.

Концертна сонатина за пиано във фа-диез минор:

I. Con moto mosso
II. Andantin
III. Animato giocoso

Сонатина кончертанте за пиано във фа-диез минор, оп. 28:

Con moto mosso
Andantino
Animato giocoso

Миниатюри „Шумен“:

1. Приспивна
2. Музикална кутийка
3. Селски танц
4. Песен
5. Хумореска
6. Ръченица

Миниатюри „Шумен“ за пиано, опус 29:

„Приспивна“
„Свиреща кутийка“
„Селски танц“
„Песен“
„Хумореска“
„Ръченица“

Миниатюри „Шумен“, Опус 29 за камерен оркестър – транскрипция на оригиналния цикъл за пиано Миниатюри „Шумен“, Опус 29 за струнен оркестър – оркестрацията е от Александър Владигеров, син на композитора, 1992 г.

„Цар Калоян“ – опера в три действия по либрето на Фани Попова-Мутафова и Николай Лилиев
Премиера: София, 20. ІV. 1936 г. – Софийска народна опера, дир. Асен Найденов, режисьор Хр. Попов.

Музика към пиесата „Сънна игра” по А. Стринберг
Постановка „Дойчес театер” Берлин, режисьор Макс Райнхард.
Премиера – Стокхолм, ноември 1921 г.

Концерт за пиано и оркестър №31 си бемол минор, опус 31:

I. Con moto mosso
II. Andante
III. Allegro vivace

Шест български народни песни за висок (нисък) глас и пиано или камерен оркестър, опус 32:

„Вила сей гора“
„Уши си Божил“
„Разболя се хубава Янка“
„До две реки текат, мамо“
„Девет годен станаха, Йонке“
„Свирка ми свири в усое“

Симфония № 1 ре минор, опус 33:

Allegro vivace. Allegro con brio
Adagio
Vivace
Molto pesante e tenuto
Allegro con fuoco

Струнен квартет, сол мажор, опус 34:

I. Grave. Allegro con brio
II. Andante doloroso
III. Scherzo-Vivace molto rytmico
IV. Grave. Allegro rustico

Концертна фантазия за виолончело и оркестър, опус 35.

Концертна фантазия за виолончело и пиано, опус 35.

“Епизоди” за пиано, опус 36:

Прелюд
Носталгия
Ръченица
Импровизация
Токата

„Импровизация“ и „Токата“ из опус 36 №4 и №5 за голям симфоничен оркестър (1942 г.). Авторова транскрипция.

„Импровизация“ из „Епизоди“ опус 36 № 4 за акордионен оркестър – оркестрация Й. Йорданов – 1970 г.

„Прелюд“ и „Носталгия“ из „Епизоди“ опус 36 – авторова оркестрация – 1969 г.

“Акварели” за пиано, опус 37:

Малък прелюд
Меланхолия
Танц
Пасторал
Ръченица
Ритмично движение

„Акварели“ опус 37 за камерен оркестър – транскрипция за оригиналния цикъл пиеси за пиано

„Малък прелюд“, „Танц“ и „Пасторал“ из цикъла „Епизоди“ опус 37 – авторова оркестрация – 1969 г.

Четири румънски симфонични танца, опус 38:

I. Molto vivace
II. Doina
III. Allegro moderato
IV. Moderato

Две румънски симфонични скици, опус 39:

Ария
Румънски танц

„Легенда за езерото“ балет в три действия и пет картини (op. 40) по либрето на Иван Генов и Нина Анисимова.

Първа сюита из балета “Легенда за езерото“, оп. 40 а:

„Въведение и главен танц“
„Пасторал“
„Легенда за езерото“
„Русалийски игри“

Втора сюита из балета “Леганда за езерото”, оп. 40 (б):

I. Allegro
II. Lento
III. Con moderato и poco solene. Presto.

Шест български народни песни за висок (нисък) глас и пиано, оп. 42:

„Биляна платно белеше“
„Мар Димитро, льо“
„Чудила сей мила мама“
„Цъфнало й бяло кокиче“
„Стар димо“
„Кериното либе“

Шест български народни песни за висок (нисък) глас и пиано, оп. 43:

„Мома шуменка“
„Одит моме за вода“
„Заплакала е Стара Планина“
„Дафино вино“
„Рано е Радка ранила“
„От планина слиза, мамо, младо овчарче“

Симфония № 2 „Майска“, оп. 44 за струнен оркестър.

Героична увертюра „Девети септември“ за голям оркестър, опус 45.

Картини за пиано, опус 46:

Арабеска
Приказка
Балкански танц

„Приказка“ из „Картини за пиано“ опус 46 № 2 – авторова транскрипция – 1973 г.

„Еврейска поема“ за голям оркестър, опус 47.

Концерт за пиано и оркестър № 4 в сол мажор, оп. 48:

I. Con moto moderato
II. Adagio
III. Molto vivace

Две пиеси и сценичната музика към пиесата „Цезар и Клеопатра“ по Б. Шоу за симфоничен оркестър, опус 49:

Ноктюрно на пустинята
Романс и кейк уок

Музика към пиесата на А. Стринберг „Сънна игра”.
Дойчес театър – Берлин.

Музика към постановката на пиесата „Щастие“ от Орлин Василев.
Народен театър за младежта – София, 1954 г.

Сюита из сценичната музика към пиесата “Щастие “ по Орлин Василев за голям симфоничен оркестър и хор

Увертюра
Първа интермедия
Втора интермедия
Ален мак
Драматичен епизод
Спомен
Любовна лирика
Химн на щастието

Сюита от пет пиеси за пиано, опус 51:

Прелюд
Квазирапсодико
Етюд
Ариета
Рондино

„Прелюд“, „Квази рапсодико“ и „Етюд“ из „Сюита за пиано“ опус 51 – авторова транскрипция – 1973 г.

Драматична поема „Песен за мира“ за симфоничен оркестър, опус 52.

Три пиеси за пиано, опус 53:

Здрач
Легенда
Първичен танц

Шест български народни песни за висок глас и пиано (или симфоничен оркестър), опус 54:

„Две луди млади“
„Ой, девойче бугарче“
„Хайде, слънце зайде“
„Брала мома ружа цвете“
„Марийо, дилбер мори, Марийо“
„Дафинка платно тъчеше“

Шест български народни песни за висок глас и пиано (или симфоничен оркестър), оп. 55:

„Ал не ти е жал, ‘бре“
„Петлите поят“
„Сахата осем удари“
„Димчета са низам писале“
„Айде, брала мома“
„Откога се е зора зазорила“

Шест български народни песни за висок глас и пиано или симфоничен оркестър, оп. 56:

Вълко, Вълко
Люта закана
Богдане
Каква мома видях, мамо
Много ти прилича, либе ле
Механична

Три концертни пиеси за пиано, опус 57:

Ариозо
Каприз
Азиатски танц

Три концертни пиеси за симфоничен оркестър

Ариозо
Каприз
Азиатски танц

Концерт за пиано и оркестър № 5 в ре мажор, опус 58:

Allegro ma non troppo
Andante sostenuto
Allegro molto

Новелети – пет пиеси за пиано, оп. 59:

Инвенция
Тъжна приказка
Селски танц
Ноктюрно
Перпетум мобиле

„Инвенция“ и „Тъжна приказка“ из „Новелети“ опус 59 – авторова транскрипция – 1973 г.

Пет пиеси за пиано

Приспивна песен
Хумореска
Тъжният овчар
Драматичен епизод
Български танц

Концерт за цигулка и оркестър № 2 в сол минор, опус 61:

Allegro moderato
Andante molto sostenuto
Molto vivace

Шест български народни песни за висок глас и пиано или симфоничен оркестър

Не плачи, малка моме, не жали
Къде се чудо станало
Разплакала се вдовица
Девойче, тенко високо
Пиян идех от града
Зете, мили зете

„Люлински импресии“ – симфонична сюита за голям симфоничен оркестър:

Люлин планина
Привечер (Елегия)
Народен празник

Три кратки пиеси за пиано (оп. 64):

Носталгия
Каприз
Етюд

Четири пиеси за пиано (оп. 65):

Прелюдия
Етюд
Ария
Ръченица

Четири песни за висок глас и пиано (1974 г.) по текст на Николай Лилиев.
Транскрипция за симфоничен оркестър: 1975 г.

Небето е безумно синьо
Тихият пролетен дъжд
На страшен съд вървят тълпи

Пет поетични картини за пиано, оп. 68.

Инвенция
Тъга
Гротеска
Песен
Игра

Четири фрески за пиано

За начало
Кокетен танц
Старинна песен
Танцова хумореска

Три багатели за пиано

Тъга
Малка балада
Хумореска

Цикъл от седем пиеси:

„Мар Димитро льо“, из опус 23 № 2
„Ситно хоро“, из опус 23 № 3
„Рано е Радка ранила“, из опус 23 № 4
„Пайдушко“, из опус 23 № 5
„Биляна платно белеше“, из опус 23 № 6
„Голямо хоро“, из опус 23 № 7
„Господско хоро“, из опус 25 № 5

„Цезар и Клеопатра” е постановка от Джордж Бърнард Шоу (втора от цикъла „Пиеси за пуританите“, публикувана през 1901 г.). Поставена на сцената на Дойчес театър в Берлин, с режисьор Макс Райнхард, музика: Панчо Владигеров.

Постановката започва с пристигането на армиите на Цезар в Египет, идващи да завладеят древните земи, разделени от Рим. Цезар среща младата Клеопатра през ноща, привела се до лапите на сфинкса, където прогонена от Александрия – се крие. Той я връща в двореца, разкрива идентичността си, и я принуждава да зареже моминството и да заеме позицията си на владетел на Египет (заедно с Птолемей Дионис, нейния брат).

В пролога музикалната тъкан е подвижна, изразът – лаконичен. В първо действие звучи поетична нощна музика с екзотичен характер, която отговаря в общ план на сцената между Цезар и Клеопатра край Сфинкса. Оттук впоследствие е излязла музикалната пиеса „Ноктюрно на пустинята”. Краят на действието – когато войниците поздравяват Цезар в двореца до сирийската граница и когато Клеопатра разбира, че симпатичният възрастен човек е страшният римски завоевател – кара Владигеров да напише кратък, но блестящ марш. Третото действие – сцените на крайбрежната улица и около Александийския маяк – има един главен музикален номер. Това е баркаролата, която отначало пее Аполодор и я продължава при друга ситуация, за да подхване накрая заедно с него и сам Цезар. Те двмата са в комично положение – плуват с дрехите, за да се спасят, и пеят. Възможността да се напише лека мелодия с малък кратък оттенък е и използвана прекрасно. По-нататък в четвъртото действие Владигеров лесно се справя с един „задължителен“номер: илюстрира с голямо соло за арфа момента, когато една робиня свири на арфа пред Клеопатра, но след това изобретателността му блясва неочаквано в сцената на пира. Във време на многозначителен външно благопристоен разговор между Цезар, Аполодор, Клеопатра, Руфий и Потин звучат едно след друго лиричен романс и кек-уок – моден танц с ясно изразен комичен и насмешлив характер. Последното действие съдържа музика, голяма част, от която вече е прозвучала и сега е използвана като отделни откъси и мотиви. Това е своеобразна музикална реприза, паралелна на репризния момент в строежа на пиесата.

Музиката към пиесата е типична „съпроводна музика“, Begleitungsmusik, без особено сложна структура. Високо оценена първо от режисьора и актьорите, а след това и от критиката (и от самия автор), тя е в състояние да му спечели име на композитор, който разбира и чувства сцената. *

* Анализът на музиката към пиесата е на Стефан Лазаров – „Панчо Владигеров и театърът“, изд. „Музика“, София, 1976 г.

Цикъл от две части:

Есенна елегия, из опус 15 № 2
Екзотичен танц, из опус 17 № 3

„Елегичен романс“ за виолончело и оркестър – транскрипция на оригиналната пиеса за виолончело и пиано, написана през 1917 г. Оркестрацията е от 1941 г.

Три пиеси за струнен оркестър (струнен квартет):

Прелюд, из опус 36 № 1
Носталгия, из опус 36 № 2
Танц, из опус 37 № 3

Четири характеристични пиеси за струнен оркестър:

„Инвенция“, из опус 59 № 1
„Приказка“, из опус 46 № 2
„Приспивна“, из опус 60 № 1
„Ръченица“, из опус 25 № 3

Пет пиеси за камерен оркестър:

„Източен марш“, из опус 19 № 2
„Ласка“, из опус 9 № 4
„Карнавално шествие“, из театралната музика към „Венецианският търговец“
„Романс“, из опус 20 № 1
„Кейк уок“, из опус 49 № 2

„Младежка песен за мира“ – двугласна песен по текст Димитър Гочев.

Три лирични пиеси за струнен оркестър:

„Ласка“, из опус 9 № 4
„Признание“, из опус 9 № 6
„Карнавално шествие“, из театралната музика към пиесата „Венецианският търговец“ по У. Шекспир

„Източен марш“ из опус 19 №2 (1943 г.)
„Ласка“ из опус 9 №4
„Карнавална процесия“ из музиката към пиесата „Венецианският търговец“

авторова транскрипция – 1973 г.

Цикъл от две пиеси за симфоничен оркестър:

Самота, из опус 10 № 3
Първичен танц, из опус 53 № 3

„Песен на нахимовците“ по текст на Веселин Ханчев, за двугласен хор, акапела.

Пет силуета за пиано

Въведение
Спомен
Танц
Поезия
Весел танц

„Марш на промоцията“ и „Шведски танц“ из „Скандинавска сюита“, опус 13
Рапсодия „Вардар“, опус 16
„Източен марш“ из музиката към пиесата „Тебеширеният кръг“ от Клабунд, опус 19
„Българска сюита“, опус 21
„Мар Димитро льо“ и „Биляна платно белеше“ из „Седем симфонични български танца“, опус 23
„Валс“ из „Майска симфония“, опус 44
„Ноктюрно на пустинята“ , „Романс и кейк уок“ из музиката към пиесата „Цезар и Клеопатра“ по Б. Шоу, из опус 49

„Поема“ из опус 7 № 1, 1954 г.
„Ласка“ из опус 10 № 4, 1955 г.
„Ръченица“ из опус 18 № 2 за виолончело соло, 1925 г.
„Песен“ из „Българска сюита“, опус 21, 1954 г.
„Песен“ и „Хумореска“ из опус 29, 1964 г.
„Малък прелюд“ из опус 37 № 1, 1955 г.
„Приказка“ из опус 46 № 2, 1957 г.

„Елегичен романс“ за виолончело и пиано.

„Шуми Марица“ – хармонизация за пиано.

Музика към пиесата „Юдит” от Ф. К. Хебел
Дойчес театер – Берлин

Музика към пиесата „Венецианският търговец” по У. Шекспир
Йозефщадтеатер – Виена

Концертно шими за цигулка и пиано (и соло пиано)

Музика към пиесата „Тебеширеният кръг” от А. Клабунд
Дойчес театер – Берлин

Фокстрот за пиано

Музика към пиесата „Йоарец и Максимилян“ по Фр. Верфел
Йозефщадтеатер – Виена

Музика към пиесата „Много шум за нищо“ по У. Шекспир
Дойчес театер – Берлин

Музика към пиесата „Юсик“ по О. Димов

Дойчес театер – Берлин

Музика към пиесата „Дванайсета нощ“ по Шекспир

Дойчес театер – Берлин

Четири хорални етюда за медни духови инструменти.

Музика към пиесата “Еленово царство” по Г. Райчев

Народен театър – София

Музика към пиесата „Ветрилото“ по К. Голдони.
Народен театър – София

„Хоро стакато“ (Динику – Владигеров) за голям симфоничен оркестър.
„Хоро – стакато“ (Динику – Владигеров) за духов оркестър, оркестрация Д. Божинов – 1958 г.

Пет хорални етюда за дървени духови инструменти.

Шест български народни песни за висок глас и пиано (камерен оркестър – 1945 г.):

„Пристигнала е хубава Яна“
„Китка Ружа проговаря“
„Виждаш ли долу в полето“
„Слънце грее, гердан се белее“
„Боро храни два сиви сокола“
„Залюби, Кольо залюби“

Шест български народни песни за глас и пиано (камерен оркестър – 1945 г.):

„Кольо мори“
„Добро утро, мори малка моме“
„Събрале ми се набрале“
„Невеста калеш убива“
„Гюрушенце“
„Стояне, луди делия“

Шест български народни песни (из Брацигово) с два варианта на съпровод – за пиано или камерен оркестър:

„Седнал ми Дамян чорбаджи“
„Прати Гена за водица“
„Сино Димитре, Димитре“
„Клета му душа проклета“
„Пиленце пее“
„Кога се с Георги искахме“

Четири валса за симфоничен оркестър

Валс фантастик, из опус 2 № 4
Валс каприз, из опус 9 № 3
Танцьорката от изток, из опус 10 № 2
Валс романтик, из опус 12 № 4

Музика към игралния филм „Българо-унгарска рапсодия” (съвместно с Д. Лошонци).

„На времена метежни”, по текст на Г. Жечев, за смесен хор акапела или с пиано и за мъжки хор акапела.

„Септември 1944” по текст на Г. Жечев за смесен хор акапела или с оркестър и за мъжки хор акапела.

Седем български народни песни за бас и оркестър. Посветени на народния артист Михаил Попов.

1. „Рано е Радка ранила“, из опус 43 № 5
2. „Минчо на Минка намигна“, из опус 41 № 6
3. „Вила сей гора“, из опус 32 № 1
4. „Мар Димитро льо“, из опус 42 № 2
5. „Стар Димо“, из опус 42 № 5
6. „Дафино вино“, из опус 43 № 4
7. „От планина слиза, мамо, младо овчарче“, из опус 43 № 6

„Стари дядо стадо пасе“, из опус 41, № 1
„Мар Димитро льо“, из опус 42, № 2
„Биляна платно белеше“, из опус 42, № 1
„Свирка ми свири“, из опус 32, № 6
„Заплакала е Стара планина“, из опус 43, № 3
„Кериното първо либе“, из опус 42, № 6
„От планина слиза, мамо, младо овчарче“, из опус 43

„Българийо мила” за смесен хор и пиано.

Каприз за фагот и пиано.

„Песен за любимия“ по текст на Младен Исаев за тригласен (или смесен) хор.

„Песен за щастливата младост“ по текст на Младен Исаев за тригласен еднороден хор или за смесен хор.

„Ален Мак“ – песен за бас и пиано.

Класически менует за обой и пиано.

Две пиеси за цигулка и пиано из сценичната музика към пиесата „Венецианският търговец“ (Шекспир):

Размишление
Карнавално шествие

„Класически менует“ за обой и пиано

Шест симфонични новелети“ из опуси 59 и 60 – за голям оркестър:

„Инвенция“ из опус 59 № 1
„Тъжна приказка“ из опус 59 № 2
„Селски танц“ из опус 59 № 3
„Драматичен епизод“ из опус 60 № 4
„Тъжният овчар“ из опус 60 № 5
„Перпетум мобиле“

„Фокстрот“ за симфоничен оркестър – транскрипция на Милчо Левиев, ученик на П. Владигеров (1969 г.).

Прелюд, из опус 51 № 1
„Квази рапсодико“, из опус 51 № 2
„Тъжна приказка“, из опус 59 № 2
„Рондино“, из опус 51 № 5
„Български танц“, из опус 60 № 5

Четири пиеси за струнен оркестър

„Малък прелюд“, из опус 37 №1
„Ситно хоро“, из опус 25 № 2
„Пасторал“, из опус 37 № 4
„Господско хоро“, из опус 25 № 5