Работно време 10:00 – 17:00, Вт – Съб.
Четв.: 13:00 – 17:00 

BG BG

Произведения по хронология

В този раздел е показана основната авторова класификация и подреждане на произведенията като опусни – от 1 до 70 включително, безопусни и смесени опуси. При безопусните произведения и смесените опуси, които Владигеров оформя като самостоятелни инструментални цикли, е спазен хронологичния принцип на подреждане, т.е. по годината на създаването.

„Цезар и Клеопатра” е постановка от Джордж Бърнард Шоу (втора от цикъла „Пиеси за пуританите“, публикувана през 1901 г.). Поставена на сцената на Дойчес театър в Берлин, с режисьор Макс Райнхард, музика: Панчо Владигеров.

Постановката започва с пристигането на армиите на Цезар в Египет, идващи да завладеят древните земи, разделени от Рим. Цезар среща младата Клеопатра през ноща, привела се до лапите на сфинкса, където прогонена от Александрия – се крие.  Той я връща в двореца, разкрива идентичността си, и я принуждава да зареже моминството и да заеме позицията си на владетел на  Египет (заедно с Птолемей Дионис, нейния брат).

В пролога музикалната тъкан е подвижна, изразът – лаконичен. В първо действие звучи поетична нощна музика с екзотичен характер, която отговаря в общ план на сцената между Цезар и Клеопатра край Сфинкса. Оттук впоследствие е излязла музикалната пиеса „Ноктюрно на пустинята”. Краят на действието – когато войниците поздравяват Цезар в двореца до сирийската граница и когато Клеопатра разбира, че симпатичният възрастен човек е страшният римски завоевател – кара Владигеров да напише кратък, но блестящ марш. Третото действие – сцените на крайбрежната улица и около Александийския маяк  – има един главен музикален номер. Това е баркаролата, която отначало пее Аполодор  и я продължава при друга ситуация, за да  подхване накрая заедно с него и сам Цезар. Те двмата са в комично положение – плуват с дрехите, за да се спасят, и пеят. Възможността да се напише лека мелодия с малък кратък оттенък е и използвана прекрасно. По-нататък в четвъртото действие Владигеров лесно се справя с един „задължителен“номер: илюстрира с голямо соло за арфа момента, когато една робиня свири на арфа пред Клеопатра, но след това изобретателността му блясва неочаквано в сцената на пира. Във време на многозначителен външно благопристоен разговор между Цезар, Аполодор, Клеопатра, Руфий и Потин звучат едно след друго лиричен романс и кек-уок – моден танц с ясно изразен комичен и насмешлив характер.  Последното действие съдържа музика, голяма част, от която вече е прозвучала и сега е използвана като отделни откъси и мотиви. Това е своеобразна музикална реприза, паралелна на репризния момент в строежа на пиесата.

Музиката към пиесата е типична „съпроводна музика“, Begleitungsmusik, без особено сложна структура. Високо оценена първо от режисьора и актьорите, а след това и от критиката (и от самия автор), тя е в състояние да му спечели име на композитор, който разбира и чувства сцената. *


* Анализът на музиката към пиесата е на Стефан Лазаров – „Панчо Владигеров и театърът“, изд. „Музика“, София, 1976 г.

„Елегичен романс“ за виолончело и оркестър – транскрипция на оригиналната пиеса за виолончело и пиано, написана през 1917 г. Оркестрацията е от 1941 г.

„Младежка песен за мира“ – двугласна песен по текст Димитър Гочев.

„Песен на нахимовците“ по текст на Веселин Ханчев, за двугласен хор, акапела.

„Елегичен романс“ за виолончело и пиано.

„Шуми Марица“ – хармонизация за пиано.

Музика към пиесата „Юдит” от Ф. К. Хебел
Дойчес театер – Берлин

Музика към пиесата „Венецианският търговец” по У. Шекспир
Йозефщадтеатер – Виена

Концертно шими за цигулка и пиано (и соло пиано)

Музика към пиесата „Тебеширеният кръг” от А. Клабунд
Дойчес театер – Берлин

Фокстрот за пиано

Музика към пиесата „Йоарец и Максимилян“ по Фр. Верфел
Йозефщадтеатер – Виена

Музика към пиесата „Много шум за нищо“ по У. Шекспир
Дойчес театер – Берлин

Музика към пиесата „Юсик“ по О. Димов

Дойчес театер – Берлин

Музика към пиесата „Дванайсета нощ“ по Шекспир

Дойчес театер – Берлин

Четири хорални етюда за медни духови инструменти.

Музика към пиесата “Еленово царство” по Г. Райчев

Народен театър – София

Музика към пиесата „Ветрилото“ по К. Голдони.
Народен театър – София

„Хоро стакато“ (Динику – Владигеров) за голям симфоничен оркестър.
„Хоро – стакато“ (Динику – Владигеров) за духов оркестър, оркестрация Д. Божинов – 1958 г.

Пет хорални етюда за дървени духови инструменти.

Шест български народни песни за висок глас и пиано (камерен оркестър – 1945 г.):

  1. „Пристигнала е хубава Яна“
  2. „Китка Ружа проговаря“
  3. „Виждаш ли долу в полето“
  4. „Слънце грее, гердан се белее“
  5. „Боро храни два сиви сокола“
  6. „Залюби, Кольо залюби“

Шест български народни песни за глас и пиано (камерен оркестър – 1945 г.):

  1. „Кольо мори“
  2. „Добро утро, мори малка моме“
  3. „Събрале ми се набрале“
  4. „Невеста калеш убива“
  5. „Гюрушенце“
  6. „Стояне, луди делия“

Шест български народни песни (из Брацигово) с два варианта на съпровод – за пиано или камерен оркестър:

  1. „Седнал ми Дамян чорбаджи“
  2. „Прати Гена за водица“
  3. „Сино Димитре, Димитре“
  4. „Клета му душа проклета“
  5. „Пиленце пее“
  6. „Кога се с Георги искахме“

Музика към игралния филм „Българо-унгарска рапсодия” (съвместно с Д. Лошонци).

„На времена метежни”, по текст на Г. Жечев, за смесен хор акапела или с пиано и за мъжки хор акапела.

„Септември 1944” по текст на Г. Жечев за смесен хор акапела или с оркестър и за мъжки хор акапела.

„Българийо мила” за смесен хор и пиано.

Каприз за фагот и пиано.

„Песен за любимия“ по текст на Младен Исаев за тригласен (или смесен) хор.

„Песен за щастливата младост“ по текст на Младен Исаев за тригласен еднороден хор или за смесен хор.

„Ален Мак“ – песен за бас и пиано.

Класически менует за обой и пиано.

Две пиеси за цигулка и пиано из сценичната музика към пиесата „Венецианският търговец“ (Шекспир):

  1. Размишление
  2. Карнавално шествие

„Класически менует“ за обой и пиано

„Фокстрот“ за симфоничен оркестър – транскрипция на Милчо Левиев, ученик на П. Владигеров (1969 г.).