Програма „Студентски практики“- полезна или не?
Проф. д-р Ростислав Йовчев-преподавател по пиано
Теоретичен факултет
Програмата „Студентски практики“ на Европейския Съюз е една от полезните инициативи в образованието, която наред с „Коменски“ и „Еразъм“ набира скорост в сферата на българското образование.
За разлика от „Коменски“, която засяга средното образование и акцентира на взаимното опознаване на различни култури от ученици и преподаватели и „Еразъм“, която съдейства за взаимния обмен и образователен процес между преподаватели и студенти във висшето образование, „Студентски практики“ е може би най-важната и най-полезна от всички. Тя стои на изхода на образователната „стълбица“ и прави така необходимата връзка между учебния процес и последващата реализация на младите. При съществуващия тежък проблем на масова младежка безработици във всички страни на Европейския съюз, това дава възможност работодателите да опознаят в истинска работна среда своите бъдещи работници и да преценят до каква степен образованието и неговите критерии отговарят на техните изисквания, при това в перспективата на времето.
За България това взаимно опознаване между двата субекта на трудовия процес е от изключително важно значение. Непрекъснатият стремеж образованието да се подчини на изискванията на пазара на труда става все по-необходимо с оглед конкурентноспособността на страната на фона на нейното европейско развитие.
В сферата на музиката, програмата „Студентски практики“ доведе и до разбиване на едно съществуващо от десетилетие мнение, че музикалните образователни институции не успяват да реализират своите кадри след тяхното завършване. Фактът, че интересът към студентите от трите факултета от НМА „проф. Панчо Владигеров“ беше голям още при откриването на програмата преди около две години, подсказва че това е начина на „среща“ между работодатели и бъдещи служители. Сериозни държавни институции като Софийска филхармония, НМУ „Любомир Пипков“, фондация „Духовното наследство на Панчо Владигеров“ и др. се включиха в програмата, осигуриха реални работни позиции на студентите от НМА и съдействаха за придобиване на така необходимия начален професионален и трудов опит, нещо което преди десетилетия успешно или не правеше т.нар. „разпределение“.
Като продължение, много студенти от НМА работят на трудови договори към горепосочените институции и са тези млади българи на които се надяваме да останат в страната ни и в бъдеще.
Тиражираните напоследък в пресата съобщения за криминално проявени лица, които използват някои недоглеждания на различни структури в програмата и източват неправомерно средства за користни цели не бива да поставя сянка върху ефективността и полезността й. Така или иначе, това са изолирани случаи, поне засега установени в извънстолични висши учебни заведения, използвайки едни и същи „фалшиви“ работодатели, ментори и академични наставници.
Начинът на функциониране на програма „Студентски практики“ в НМА „проф. Панчо Владигеров“, а предполагам и в други висши училища по изкуства в страната, почти изключва подобна злоупотреба по една проста причина- всички наши студенти, които участват в програмата са студенти с ИНДИВИДУАЛНИ учебни занятия, техният академичен наставник ги познава достатъчно добре поименно, по начина на обучение може да следи двустранната връзка между работодател и студент на всеки етап от началото до нейното финализиране.
Като академичен наставник на участвал в инициативата студент, искрено се надявам, след отстраняване на допуснатите слабости, програма „Студентски практики“ да продължи и за в бъдеще с оглед перспективата, която тя предоставя на младите българи- а именно че благодарение на високото образование, което са получили в РОДИНАТА СИ, те могат да получат достойна реализация именно в нея.