Панчо Владигеров е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих. Детството си прекарва в Шумен. Музикални заложби проявява рано – първата му концертна проява е на 7 годишна възраст, а на 10 години прави първите си опити по композиция. През 1912 г. Панчо и неговият брат-близнак Любен получават държавна стипендия за обучение в чужбина. С майка си д-р Елиза Пастернак заминават за Берлин. Там той написва своите първи значими творби. Дарбата му е високо оценена и през 1918 и 1920 г. двукратно е удостоен с престижната Менделсонова премия на Берлинската академия.
До 1932 г. той живее и твори в Германия и далече от родината той създава ярки народностни произведения, които със своите качества, звучност и модерна изразност привличат вниманието на европейската музикална общественост. Рапсодия „Вардар”, „Българска сюита”, Първи концерт за цигулка, Втори клавирен концерт, Скандинавска сюита и др. се изпълняват на световни концертни подиуми. Своя талант проявява и в областтта на театралната музика, като композитор и музикален ръководител в „Дойчес театер” в Берлин. След окончателното си завръщане в България, той обогатява жанрово творчеството си с произведения като операта „Цар Калоян”, балета „Легенда за езерото”, Първи струнен квартет, Първа симфония и др.
Панчо Владигеров разгръща активна концертна дейност в редица европейски градове. В периода от 1936 до 1942 г. Владигеров е представител за България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите. Делегат е на Световния конгрес на мира през 1949 г., член е на жури на престижни международни конкурси.
През 1968 г. Панчо Владигеров получава престижната награда на Виенския университет „Готфрид фон Хердер” за принос в европейското културно наследство.
Десетилетия отдава на активна педагогическа дейност като професор по композиция и пиано в Музикалната академия в София. Възпитава цяло поколение млади композитори. Като признание за огромната му роля за развитието на българската музикална култура, Панчо Владигеров е удостоен с всички най-високи държавни отличия.
Панчо Владигеров твори пълноценно до края на живота си. Умира на 8 септември 1978 г. в София.
21 октомври 2013 г. в памет на маестро Панчо Владигеров е кръстен проток в Антарктика. Владигеров проток се намира между островите Лавоазие и Крог в архипелага Бискоу. Дължината му е около 6 километра. В най-тясната част на протока се намира и малък остров, който също носи името на Владигеров, с площ около 750 кв. м.